Робърт Лъдлъм - Парижкият вариант

Заплува още по-енергично, като се бореше с лекото течение. Вдигна глава нагоре. Червената барета на Елисондо се виждаше ясно. Преднината на Смит все още беше незначителна, но вече се придвижваше с по-добро темпо.

Най-после се добра до брега и се измъкна от водата, като залиташе от изтощение. Краката му тежаха като от олово, но почивка не беше предвидена. Поизтръска се малко и отново се напъха в синята хавайска риза и панталоните на туриста. Пооправи с пръсти косата си, притича през улицата и клекна между два паркирани автомобила.

Тъкмо навреме. Елисондо беше минал по моста и продължи пътя си, без да забавя крачка. Лицето му имаше навъсено, угрижено изражение. Той сви наляво и Смит го последва.

Елисондо мина покрай богаташките вили, разположени на хълма зад хотел „Парадор“, и покрай един съвременен, дълъг като тунел жилищен блок. Най-после застроената част свърши и излязоха на полето, осветено само от луната и звездите над главите им. Някъде в далечината се обаждаше добитък.

Елисондо тръгна по един черен път през полето, като от време на време се обръщаше назад, но Смит го следваше на безопасно разстояние и използваше храстите и дърветата за прикритие. Хавайската риза беше с къси ръкави и клоните изподраха ръцете му. Вдъхваше тежкото, упойващо ухание на треви и не изпускаше фигурата на Елисондо от поглед.

Повървяха доста. Най-после Смит видя очертанията на селскостопански постройки и разбра, че това беше фермата, накъдето се бяха запътили. Самата ферма беше Г-образна и на поляната в единия й край бяха паркирани три автомобила — стар джип „Чероки“, елегантен черен мерцедес последен модел и черен микробус „Волво“. Фермата не беше голяма и едва ли би могла да поддържа толкова превозни средства. Това наведе Смит на мисълта, че на срещата с Елисондо щяха да присъстват доста хора.

Входната врата се отвори, преди още Елисондо да беше почукал, и той хлътна навътре. Смит изчака малко и се приближи, наведен ниско към земята. В дясната част на къщата светеше прозорец и той се насочи натам. Но само след малко чу зад ъгъла нечии стъпки и се притаи зад един стар дъб. Сърцето му биеше до пръсване.

Отляво се зададе бяла, сякаш призрачна фигура. Оказа се чернокож мъж с бялата роба на арабски пустинник. Той спря само на няколко метра от Смит, като се оглеждаше. Беше въоръжен с 5,56-милиметров автомат L24A1 британско производство. Изглеждаше опитен воин, но не беше арабин, нито берберин, а по-скоро някой от свирепото номадско племе фулани, които обитаваха най-южната част на Сахара.

Междувременно отдясно се беше появил втори страж, въоръжен със стар автомат „Калашников“. Мъжът мина само на няколко крачки от Смит и той затаи дъх, стиснал револвера си.

Двамата стражи се заговориха. Високият бедуин каза нещо на арабски, другият му отговори. Беше спрял толкова близо до Смит, че той усети да го лъхва мирисът на лук и подправки.

Смит застина, а мигът сякаш се проточи безкрайно, но най-после мъжът с автомата „Калашников“ се обърна и се върна натам, откъдето беше дошъл, мина покрай осветения прозорец, който Смит наблюдаваше, и се скри зад ъгъла. Бедуинът с бялата роба обаче стоеше изправен като скала и погледът му обгръщаше околността като с радар. Смит си го представи застанал нощна стража на пясъчната дюна сред пустинята. Тежко и горко на чуждите отряди, имали неблагоразумието да нахлуят в земите на фуланите — суровите жители на пустинята владееха изкуството на войната до съвършенство и не познаваха милост.

След известно време фуланът закрачи в посока на паркираните автомобили, като се озърташе. После се върна обратно.

Смит използва момента, когато бедуинът беше с гръб към него, и запълзя назад, докато стигна обръча дървета, пазещи посевите от вятъра. Под прикритието на дърветата описа полукръг и излезе откъм задната, по-слабо осветената страна на фермата. Тук прозорците бяха само три, и трите — с решетки. Отново изскочи от прикритието си и притича към къщата, но на двайсетина крачки от нея се отпусна на гръб, стисна револвера си пред гърдите и започна да се приплъзва към левия прозорец. Острите камъчета жулеха гърба му.

Когато съвсем приближи до къщата, леко се надигна и се огледа. Стражите с автоматите не се виждаха никъде. Ослуша се по-внимателно и чу гласовете им — бяха отстрани на къщата — пушеха и тихо разговаряха. Зад тях тъмнееха силуетите на три хеликоптера — очевидно „Щитът с полумесеца“ беше организация с доста добра материална база.