Робърт Лъдлъм - Парижкият вариант

— Който вероятно изобщо не е санитар — добави Смит. — Дори не е сигурно, че е алжирец.

— Точно така… — кимна Жирар като на себе си. — Питам се само защо някой би искал смъртта на Мартин Целербах.

— Доктор Мартин Целербах. Той е мой приятел. Компютърен специалист, който по всяка вероятност е работил с доктор Шамборд върху проекта му в нощта на експлозията.

— Доктор Шамборд… много тъжно наистина — помълча Жирар. — В такъв случай е възможно доктор Целербах да е чул или видял нещо… И някой да се страхува той да не проговори.

— Напълно възможно е — потвърди Смит.

— Налага се да уведомя полицията.

— Ще ви бъда благодарен, ако междувременно засилите охраната в интензивното.

— Смятам да го направя незабавно. Ще се свържа и с отдела за криминално разследване.

— Много ви благодаря — надигна се Смит. — Но аз трябва вече да вървя. Имам уговорена среща.

Това не беше точно така, но наистина се налагаше да побърза.

— Разбира се, тръгвайте. Но предполагам, че полицаите по-късно ще искат да разговарят с вас…

Преди да тръгне, се отби още веднъж в интензивното да види Марти. В състоянието на приятеля му нямаше промяна. Марти изглеждаше толкова уязвим в съня си, толкова беззащитен с тази своя кръглолика, добродушна физиономия. Гърлото му се стегна.

Не му се искаше да го остави, но най-после се надигна, стисна отново ръката на Марти и му обеща, че пак ще се върне. Излезе в коридора и мина покрай противопожарния изход, там, където беше загубил съзнание от удара. Огледа се — може случайно да бяха останали някакви следи. Не откри нищо освен малко кръв по перилата, където нападателят беше ударил главата си. Това можеше да му помогне да го разпознае по-лесно, ако изобщо му се отдадеше такава възможност.

Още там, на безлюдната стълбищна площадка, извади клетъчния си телефон и набра някакъв номер.

— Някой се опита да убие Марти — започна направо. Телефонът разполагаше със специално устройство и разговорът не можеше да бъде проследен.

— Някакви предположения? — долетя през океана гласът на Фред Клайн, шефа на Първи секретен.

— Очевидно беше професионалист. Всичко е било добре организирано. Беше с униформа на санитар и… ако аз не бях там в този момент, нищо нямаше да му попречи.

— Охраната не успя ли да го залови?

— Не, но може Сюрте да свършат по-добра работа. Вече са уведомени за случилото се.

— Хмм… Може би и аз трябва да звънна един-два телефона. Да помоля да изпратят за охрана войници от специалните части.

— Би било добре. Има и още нещо… Оня санитар беше въоръжен с миниавтомат. Криеше го под куп чаршафи.

Клайн, който не по-зле от Смит знаеше какво означава това, замълча.

И двамата мислеха за едно и също, но Смит не беше изненадан, когато шефът му попита:

— Което ни навежда на мисълта, че?

Смит въздъхна и издекламира като добре научен урок:

— Че той спокойно е можел да застреля Марти от мястото, където беше застанал. Както и мен, стига да беше сметнал за необходимо. Както и още куп народ. Но вероятно е възнамерявал да си послужи с нож, за да си свърши работата безшумно, без излишно да привлича вниманието. Автоматът е бил предвиден само за в краен случай.

— С други думи…

— С други думи, не става въпрос за обикновено убийство, а за нещо много по-сериозно. Очевидно убиецът е имал инструкции да не рискува излишно и да направи всичко възможно да се измъкне в случай, че нещо се обърка. Следователно си имаме работа с хора, които са готови на всичко, за да не бъдат разкрити.

Клайн отново помълча.

— Според теб вече няма никакво съмнение, че терористите са целели да ликвидират доктор Шамборд? Него и Марти, тъй като двамата са работели в сътрудничество.

— Точно така. Никой не се е обадил да поеме отговорност за атентата, нали?

— До този момент не.

— Знаех си — промърмори Смит. — Няма и да се обади.

Клайн мрачно се засмя.

— Казвал ли съм ти, че похабяваш детективския си талант в медицинското поприще, Джон? Е, добре, и аз споделям мнението ти, но почти всички останали са убедени, че смъртта на доктор Шамборд е нещастен случай, че той е просто една от жертвите на експлозията. Но както и да е, това е мой проблем. А от теб се иска да се поразровиш, при това — много внимателно, и да се опиташ да откриеш някакви записки, нещо, което да хвърля светлина върху въпроса докъде точно е бил стигнал с проекта си Шамборд. Ако установиш, че записките действително съществуват, но по една или друга причина не можеш да се добереш до тях, поне се опитай да ги унищожиш. За нищо на света не бива да попаднат в неподходящи ръце.