Робърт Лъдлъм - Парижкият вариант

— Ето на! — тържествуваше Марти. — Казах ли ви?! Всички факти сочат, че Джон е жив!

— Дори да е така, не виждам как бихме могли да влезем във връзка с него — замислено каза Питър. — А и как да разберем дали е бил в хеликоптера или в корабчето на контрабандистите?

— Ще проверим и двете следи — решително каза Ранди. — Ще се свържем с всички бази и ще започнем усилено издирване.

Междувременно Марти отново се беше отнесъл и летеше на крилата на въображението си. Очите му трескаво блестяха и в съзнанието му се оформяше една идея, която му се струваше гениална в своята простота и толкова лесноосъществима, че се чудеше как досега му беше убягвала. Най-после той потри ръце от задоволство, скочи от мястото си и затанцува.

Ранди гледаше смаяно лудешките му подскоци.

— Марти…

Той обърна към нея засиялото си лице.

— Еврика! Това е! Решението е било толкова просто… Направо е щяло да ни извади очите! Някой ден трябва да се занимая по-обстойно с природата на човешкото съзнание — тази необятна област крие такива изненади…

— Марти — Ранди започваше да губи търпение.

Той се усмихваше дяволито.

— Ето какво: ще изпратим на Джон съобщение по уебсайта на Аспергер. Така, както направихме преди време, когато върлуваше оня ужасен вирус. Не вярвам Джон да е забравил. Само трябва да го формулираме така, че да остане в тайна за всички, освен за Джон. — И Марти сбърчи чело в напрегнат размисъл.

Питър и Ранди чакаха търпеливо.

Най-после Марти възкликна:

— Измислих! Какво ще кажете за това? „До Феникс: Ако отговорът ти е «да», за теб ще мина огън и вода. Ще ида и накрай света. Какво искаш да правим?“

Ранди поклати глава.

— Не разбирам…

— Аз също съм затруднен… — призна Питър.

— Чудесно — ухили се Марти. — Това се искаше. Значи и никой друг няма да се сети.

— Все пак ще ни го разясниш ли? — попита Ранди.

— Не, почакай — изведнъж каза Питър. — Мисля, че започвам да схващам… „Феникс“ — възкръсналият от пепелта, е Джон, когото мислехме за загинал при експлозията… „Ако отговорът ти е «да»“ — защото не сме сигурни дали е оцелял… Нататък е ясно — опитваме се да разберем къде е.

Ранди кимна одобрително.

— Добре, само… този въпрос накрая: „Какво искаш да правим?“

— А, това ли? — Марти я погледна разочаровано. — Как, нима не се сещате откъде е това? Хайде де, всеки го знае…

— Ами да! — възкликна Питър. — Това е репликата от филма „Марти“! „Какво искаш да правим довечера, Марти?“

Марти изръкопляска.

— Ето, видяхте ли? Оказа се много просто. А сега предлагам да пристъпим към действие!

Слязоха долу, в кабинета на стария приятел на Питър, доктор Лочиел Камерън. Той ги изслуша и без излишни въпроси отстъпи на Марти мястото пред компютъра. Пръстите на Марти пробягнаха по клавиатурата, откриха адреса www.aspergersyndrome.org и вкараха закодираното съобщение. Оставаше само да се надяват, че то ще стигне до Джон, в случай че… наистина беше жив.

Марти скочи от стола и нетърпеливо закрачи напред-назад из стаята. Не го свърташе на място.

Доктор Камерън въпросително погледна Питър. Дали все пак не беше време Марти да си вземе лекарството? Питър поклати глава отрицателно, като внимателно наблюдаваше приятеля си. Искаше му се да изчакат — Марти можеше да им бъде много полезен с идеите си.

С всяка следваща минута обаче той ставаше все по-неспокоен, ръкомахаше ожесточено и си бърбореше нещо.

Най-после Питър кимна на доктор Камерън — нямаше смисъл да отлагат повече. Нервната свръхвъзбуда само щеше да изтощи Марти.

— Е, братле, много нерви изхаби. Какво ще кажеш малко да успокоим топката?

Марти запротестира, но Ранди се намеси в подкрепа на Питър.

— Така ще е най-разумно, Марти. За да може после, когато се наложи да действаме, да бъдеш в добра форма.

Марти ги изгледа изпод вежди. Виждаше, че са загрижени за него, и не можеше да им се сърди. Освен това знаеше, че бяха прави.

Той въздъхна.

— Добре, дайте насам проклетото хапче.

Един час по-късно от Джон все още нямаше отговор. Вече укротеният Марти седеше пред компютъра и не сваляше очи от екрана. До него бяха застанали Ранди и Питър и… чакаха.

Недалеч от стария пазарен град Аалст се намираше имението на фамилията Брабант, потомци на старинния благороднически род Ла Порт. С течение на времето градът се беше разраснал и се беше превърнал в предградие на Брюксел, но имението Ла Порт беше запазило древното си величие.