Робърт Лъдлъм - Парижкият вариант

За действията на капитан Бонард, който според генерал Ла Порт беше горещ патриот, също можеше да се намери обяснение — службата в чуждестранния легион, женитбата му за мюсюлманка, отпуските, прекарвани ежегодно в Алжир… Двойствен живот? Очевидно. А междувременно положението му във висшия ешелон на НАТО беше повече от благоприятно за целите на терористите. Дясна ръка на заместник-главнокомандващия, той имаше достъп до цялата текуща информация, при това — без да се набива на очи.

Джон потръпна. Капитан Бонард и доктор Шамборд не бяха попаднали случайно в лагера на терористите — те се ползваха с авторитет сред тях, с мнението им се съобразяваха. И онова стряскащо откровение на Шамборд: „Не аз им помагам, а те на мен!“…

Прототипът беше унищожен, но може би това съвсем не беше достатъчно. Трябваше да се спре Шамборд. Все още имаше надежда, че ще успее, преди да е станало твърде късно. За целта, разбира се, първо трябваше да се освободи. И той поднови усилията си.

Марти беше отново буден и за своя голяма радост, беше сменил болничния халат с току-що донесените от Питър дрехи — тъмнокафяви панталони, черна кашмирена риза и спортни обувки. Огледа се и явно остана напълно доволен от себе си.

Ранди също се беше върнала и сега тримата си блъскаха главите върху проблема, който не им даваше мира, откак в един момент решиха, че е възможно Джон да е жив. Ако наистина не беше загинал при експлозията, то къде би могъл да е?

Този път не разполагаха с никаква следа, с нищо, което поне да ги насочи…

Най-после Марти предложи да не взема поредната доза „Мидерал“, за да запази мозъка си бистър, с надеждата, че ще го осени някой от неговите „проблясъци“.

Ранди беше съгласна.

Марти я погледна с грейнали очи.

— Сигурен ли си, че ще се справиш? — загрижено попита Питър.

— Не ставай смешен! — тросна се Марти.

В това време телефонът иззвъня отново. Беше шефът на Ранди. Новините не бяха много обнадеждаващи. В Алжир не било регистрирано нищо необичайно, но от бреговете на Тунис няколко часа след експлозията отпътувало корабче с дванайсетина души на борда. Корабчето, известно с контрабандистките си рейсове, е отплавало в неизвестна посока. Единият от мъжете на борда бил европеец или американец. Нямало нито една жена, което според Ранди и Марти почти изключваше възможността Емил Шамборд да се е качил на корабчето. Според тях той не би тръгнал без дъщеря си. Питър обаче не беше толкова сигурен.

— Емил не би оставил малката — натъртено каза Марти, учуден как Питър изобщо може да оспорва този факт.

— „Малката“ наближава четирийсет — сухо отбеляза Питър.

— Какво променя това? — намръщи се Марти.

Питър поклати глава.

— Възможно е да са били нашите хора — каза изведнъж Ранди. — А американецът да е бил Джон. Нали терористите използваха подобно корабче, за да стигнат до Алжир? Но може и сред тях да има някой американец…

— Джон е бил! — възкликна Марти. — Сигурен съм!

Питър въздъхна.

— Нека все пак да изчакаме информацията от моите хора.

Марти беше застанал до прозореца и погледът му се рееше навън, а мисълта му се беше устремила към неподозирани висини. Нищо вече не сковаваше играта на въображението му и образите, които се раждаха в него — те преливаха във всички багри и искряха в причудливи форми като в магически калейдоскоп. Марти затвори очи, обзет от странна лекота, и потъна изцяло в своя свят, в който законите на гравитацията не важаха.

Звънът на телефона го сепна и го върна на земята. Той се смръщи.

— Мен търсят! — спусна се към телефона Питър.

Наистина този път обаждането беше за него. Нечий глас със силен лондонски акцент му съобщи, че в Средиземно море, недалеч от алжирското крайбрежие и вдигнатата във въздуха вила, по време на експлозията се е намирала британска подводница. Хидролокаторите й са регистрирали ударната вълна и подводницата е изплувала на повърхността. Радарът й, насочен към мястото на инцидента, е идентифицирал малък хеликоптер „Хюз Скаут“, който се е издигнал във въздуха петнайсетина минути след експлозията.

Междувременно два закрити камиона са били забелязани да напускат района и да се отправят по магистралата в посока към Тунис. Човекът, изпратил на МИ-6 тази информация, е бил щедро възнаграден. Разузнавателните служби не се скъпяха в такива случаи.

И накрая, пилотът на един британски самолет беше забелязал малък хеликоптер „Скаут“, поел курс от Оран към бреговете на Испания, което му се сторило малко странно, защото често извършвал рейс от Гибралтар до Рим, но никога досега не бил засичал хеликоптер в този район. Затова отбелязал факта в бордовия дневник. След незабавната проверка, извършена от МИ-6, се оказало, че за този ден и час не е бил заплануван полет на хеликоптер от Оран и околностите.