Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Фиона учтиво изслуша думите и пусна покрай ушите си приказките му, без да ги коментира, то и не биваше. Според всичките й сериозни източници този човек се въздържаше от намеса в чужди политически дела толкова, колкото и гладен лъв не би посегнал на появило се пред него тлъстичко агне.

Малкович се оказа по-висок, отколкото бе очаквала, с коса като същинска бяла грива, подстригана късо встрани и на тила, но дълга отпред. Високите скули и бледосините очи издаваха славянския му произход. А насеченият тон и леко проточените гласни на английското му произношение отразяваха прекараните в Англия и САЩ години, първо като студент в Оксфорд, после в Харвард, след което се бе проявил като изключително успешен бизнесмен, инвеститор и борсов играч.

— Моля ви, моля ви, заповядайте, сядайте — говореше той, сочейки едното от двете покрити с бродирана тапицерия кресла пред бюрото.

Когато Фиона се настани в едното, той веднага седна в другото и запита:

— Първо да започнем с чай, какво ще кажете? Или може би не? Навън е доста студено, както сам усетих. Аз лично дойдох много рано тази сутрин, още преди няколко часа. За съжаление в нашия век и време световните парични пазари не се съобразяват нито с времето, нито с часа. И за нещастие имат направо нечестиви графици, нали? Боже мой, човек никога не може да поспи като хората!

— Благодаря ви, да — съгласи се Фиона, усмихвайки се вътрешно на неприкритото самохвалство относно безкрайното работно време. — Чай би било чудесно.

Почти веднага след това в кабинета се появи едната от красивите асистентки. Носеше сребърен самовар, две високи стъклени чаши и две кристални купички, в първата имаше нарязани тънки резенчета лимон, а в другата — конфитюр за подслаждане на силния чай. Жената сервира и на двамата, наля чая и веднага излезе бързо и безшумно.

— Е, сега да се захващаме с работата, г-це Девайн — покани я той любезно, след като внимателно бяха отпили от врялата течност. — Моят екип твърди, че вие се интересувате най-вече от ролята, която отреждам на себе си и моите фирми тук — в нова Русия.

Фиона кимна отново.

— Точно така, г-н Малкович, това е вярно — отвърна тя, влизайки с лекота в познатата отдавна роля на журналист, който търси храна за хубав материал.

Тази роля се бе оказала трудна. През последните няколко години постепенно си бе изградила добре заслужена репутация на талантлива, безкомпромисна журналистка. И специализираше в отразяването и анализа на руската действителност в светлината на най-често усложнените взаимодействия на нейните политика и икономика. Материалите й редовно се появяваха във водещи вестници и бизнес списания по цялото земно кълбо. Да вземе интервю от този човек — може би най-големия и най-влиятелния индивидуален инвеститор в руската промишленост — бе просто съвсем нормална и лека задача. Без да споменаваме специалния й интерес като агент на Първи отдел, респективно намерението да използва интервюирания в този случай като инструмент за проникване в тайните на държавната медицинска администрация.

А Малкович бе лесен за интервюиране човек или поне така изглеждаше на пръв поглед. Излъчваше харизма, очевидно притежаваше приятен и общителен характер. Отговаряше на всичките й въпроси относно бизнес плановете и намеренията си с готовност, без да се опитва да отклонява или да отговаря уклончиво. Е, вярно, отхвърли един-два от опитите й да надникне прекалено навътре в същината на финансовите му операции, но то си беше редно. Иначе милиардерът би разкрил важни за самия него неща, такива, които могат да го направят уязвим и да улеснят конкурентите му.

През цялото време напълно владееше положението, подбираше думите си извънредно точно, очевидно решен да повлияе на мнението й за него във възможно най-положителна светлина, в каквато да бъде представен и на читателите й. Фиона усещаше всичко това и продължаваше вътрешно да се усмихва. Това бе голямата игра, нещо като сложен танц за всеки журналист, особено пък този на свободна практика, който работи без съответната подкрепа и авторитета на един голям вестник, списание или телевизионна мрежа. Тънък занаят е репортерството — зададеш прекалено много неточни или неудобни въпроси и след това никой не иска да разговаря с теб. И обратното — питай малко, недостатъчно задълбочени неща и материалът ти ще бъде слаб и вял, няма да свърши работа дори и на второстепенна пиарска 2 2 От PR (public relations), връзки с обществеността. — Бел. прев. фирма.