Робърт Лъдлъм - Московски вирус

— Малкович и Брант! — разпозна ги Смит, скочи на крака и хукна след тях, махайки с ръка на другите. — Давайте, давайте!

Вторият автомобил пред тях се опита да заобиколи първия, излизайки от пътното платно, но попадна на меката почва, двигателят започна да вие неистово и угасна. Четиримата, които излязоха от него, обаче имаха съвсем друго поведение. Двама изтичаха встрани, развръщайки се в тъп ъгъл с автомати в ръка, очевидно решени да спрат преследвачите, за да дадат шанс на бягащите другари. Третият бе строен мъж с бяла брада и подобен на широко куфарче контейнер в ръка. Той погледна след бягащите по дългата, открита отсечка към Орвието, поклати глава и хукна вдясно на пътя и нагоре по склона сред множеството растящи между скалите храсти и ниски дръвчета. Четвъртият го последва.

Смит ясно чу стъпките на тичащ зад него човек и се извъртя, като насочи своя MP5.

От мрака се показа Ранди Ръсел, запъхтяна и с пистолет в ръка.

— Ей онзи там е Ренке! — едва успя да каже тя, като поемаше дълбоко дъх и сочеше с ръка към изчезващите сред растителността по склона бегълци.

— Вие с Киров и Девайн се хващайте с другите, аз ще подгоня Ренке! — викна тя и отново затича.

— Късмет! — откликна Смит и успя да я тупне по гърба.

— И на теб! — отвърна тя през рамо и пое нагоре.

Джон смени празния пълнител на автомата с нов и се обърна към Киров и Фиона.

— Е, готови? Ще ги хванем ли?

И двамата закимаха с пламнали очи, обхванати от странен бяс, с препускащ по жилите адреналин. Бяха в типичното за боя състояние, кажи-речи на ръба на лудостта.

— Хайде тогава! — рече Джон и хукна напред по пътя. — Да довършваме започнатото!

Смит тичаше от лявата страна на шосето, а Киров и Фиона — от дясната. Далеч отпред се виждаха фигурите на Малкович и Брант и двамата охранители. Опитваха се да бягат максимално бързо, за да стигнат равната част на платото, преди преследвачите им да са се приближили достатъчно. А Ренке и другият с него вече бяха някъде нагоре и вдясно по ската, скрити сред растящите там малки овощни дръвчета — праскови, ябълки и засадени на редове точно под скалите лозя. На равни интервали край пътя стърчаха няколко жълти знака със сочещи нагоре стрелки и надписи. Тук имаше древен етруски некропол, град на мъртвите.

Смит беше зает с друг проблем — останалите двама главорези от втората кола. Бяха се скрили някъде отпред покрай пътя, застанали в засада да прикриват бягството на другите със заповед да убият американците или най-малкото да ги забавят. Скоро зърна единия — беше намерил прикритие сред храсти и гъсталаци по склона от неговата — лявата — страна. Другият се криеше някъде отдясно, сред скалите и ниската растителност на по-високото отсреща.

Джон се замисли, смръщил вежди. Да нападне фронтално беше сигурно самоубийство. Те държаха пътя под кръстосан огън и много лесно щяха да ликвидират всеки, появил се там. Да проявиш храброст в боя е едно, налудничавият самоубийствен героизъм — съвсем друго.

Забави ход, сетне застана на едно коляно и с насочен напред автомат внимателно огледа растителността от двете страни на пътя и отпред. Киров и Фиона залегнаха вдясно от него, взрени напред, с готови за стрелба оръжия.

— Виждате ли нещо? — прошепна Джон достатъчно силно и двамата да го чуят.

— Не — поклати глава Киров и извърна глава към него. — Обаче трябва да продължим преследването, приятелю, въпреки рисковете. Иначе онези ще избягат, а стрелбата може би вече е привлякла вниманието на полицията.

Смит се усмихна криво.

— Ти сигурно смяташ, че карабинерите няма да повярват, ако им кажем, че сме туристи, излезли на късна вечерна разходка, а? — опита се да се пошегува Смит.

— Да, приятелю, по една или друга причина точно така смятам — изсумтя Киров, потупа автомата и опипа черните камуфлажни краски по лицето и челото си.

— Вижте, хайде да зарежем шегичките и да се движим — обади се Фиона едновременно развеселена, но и раздразнена от ненужните приказки, изправи се и дръзко пристъпи напред, придържайки се към страничните шубраци.

— Аз ще привлека огъня им, вие ги застреляйте.

Стреснат от постъпката й, Киров протегна ръка да я спре.

— Не, Фиона. Остави я тази работа на мен и на Джон. Ние сме обучени за такива действия, а ти не си. Прекалено голям е рискът.

— Прав е Олег — обади се Смит.

— Не сте прави и двамата, подполковник — сопна се тя нетърпеливо и за миг спря, показвайки им пистолета си. — С това нещо едва ли ще уцеля мишена, която е по-далеч от двайсетина-трийсетина метра. А с вашите автомати имате много по-големи възможности. Затова дайте да се възползваме от този факт и да не губим повече време.