Робърт Лъдлъм - Московски вирус

— Излезте от колите! — извика високо Смит, примижавайки под ослепителния блясък на мощните фарове. — Излезте веднага с високо вдигнати ръце!

Кръвта пулсираше силно в слепоочията му. Това бе критичният миг. Необходимостта да вземат пленници обезсмисляше всички други съображения, дори беше по-важна от грижата за собствената им безопасност.

— Последно предупреждение! — изрева Джон отново и пръстът му се сви на спусъка. — Излизайте от шибаните коли! Веднага!

Една от задните врати на първата кола се отвори. Бавно се подаде мъж — беше един от охранителите на Малкович. Застана с лице към волвото с широко протегнати встрани ръце. Беше ги вдигнал на височина на раменете.

— Вижте, не съм въоръжен — заговори той на тромав английски с лош акцент. — Какво искате? Полицаи ли сте?

— Не задавай въпроси! — изръмжа Киров. — Кажи на Малкович и другите да излизат веднага! Имат десет секунди, сетне откриваме огън!

— Разбирам — отвърна мъжът. — Сега ще им кажа.

И се извърна странично, сякаш понечи да се наведе към отворената врата, за да говори с хората вътре, но се извъртя светкавично и измъкна изпод палтото си автомат узи с размерите на голям пистолет.

Смит и Киров стреляха едновременно.

Удариха го поне четири куршума, бликна кръв, тялото се изви, мъжът политна назад. Беше мъртъв още преди да падне на земята.

Шофьорът на първия мерцедес натисна газта до дупка, двигателят изрева и колата се устреми напред право срещу волвото. Водачът на втория автомобил направи сръчна маневра и последва първия.

Смит осъзна грешката си прекалено късно. Онези копелдаци бяха пожертвали един от своите, за да ги подмамят да се покажат и да напуснат добрата си позиция. Извъртя автомата в къса дъга и пусна един-два откоса, целейки се в мотора на летящата насреща му кола. Куршумите пробиха едри дупки в предния капак, излетяха рояци искри, разлетяха се парченца метал, а Джон продължи да стреля.

До него Киров също откри огън, като се целеше в гумите. Някъде отзад затрещя глокът на Фиона Девайн. Джон виждаше излизащите от дулото огънчета при бързите последователни изстрели. И тя се опитваше да пръсне гумите на неприятеля, за да го обездвижи, преди да е успял да мине през препятствието и да се измъкне безнаказано в мрака.

Джон остана на мястото си зад волвото, продължавайки да стреля със стиснати зъби. Като в забавен кинокадър видя летящия към него черен силует. Подобно на огромен, освирепял, влуден слон, той се носеше към него, готов да го размаже. Пусна последен откос, чу куршумите да попадат в челото на двигателя, но какъв ли бе резултатът?

Нямаше никакво време, трябваше да се спасява.

Отскочи встрани, приземи се през рамо на твърдата пътна настилка и усети как зъбите му болезнено изскърцаха, цялото му тяло се разтресе. Изтъркаля се в тревата извън пътя, по-надалеч от спряното волво.

Зад него мерцедесът се вряза в препятствието, изскърца метал, чу се рязък трясък и стържене на тенекии. Заклещени от удара за миг, двете коли се плъзнаха по пътя с ужасяващо търкане сред рояци искри и летящи навсякъде стъкла, пластмасови отломки и дребни метални късчета. Волвото бавно се завъртя странично и освободи дясната част на кръстовищната вилица във формата на буквата Y.

Стържейки с намачкани ламарини, трополейки на джанти, първият мерцедес се измъкна от мястото на схватката по наклона към Орвието. Зад него на шосето се завъргаляха останките на три пръснали се на парчета гуми, които гротескно подскачаха и се въртяха като в забавен филмов кадър. Наоколо летяха блещукащи искри. Сетне и вторият автомобил с мощен рев се стрелна покрай смачканото волво и затрака по пътя с металните си джанти след водещия го събрат.

Застанал на коляно, Смит отново откри огън по изтеглящите се коли. На няколко метра встрани от него Киров последва примера му, като стреляше бавно и прецизно, мерейки се ниско. Фиона вече тичаше по пътя към тях, сменяйки пълнителя на оръжието си в движение, а по лицето й бе изписан безпомощен гняв.

— Ама тези се измъкнаха! — викна тя с все сила.

Киров пусна още един дълъг откос, навел глава странично, като се опитваше да не отклонява огъня от мишената. Празните гилзи изхвърчаха от автомата и звънливо се затъркаляха по пътя.

— Не са — поклати глава той и махна с ръка. — Я гледай там!

С последен мощен рев на загасващия мотор първият мерцедес изтопурка само на двеста метра нагоре по пътя и спря. Двигателят закиха още няколко пъти, а от купето изскочиха четирима и побягнаха нагоре по шосето към Орвието колкото ги държаха краката. Единият беше белокос и тичаше непохватно, притиснал с две ръце към гърдите си куфарче. До него бягаше едър светлорус мъж, а под лунната светлина косата му искреше белезникаво.