Робърт Лъдлъм - Московски вирус

— Ами! — отсече Брант, извади валтера от раменния кобур, изтегли пачката и внимателно провери стоят ли в нея петнайсетте патрона, сетне я вкара обратно. — Няма. И думичка няма да кажат.

Под бляскавите флуоресцентни светлини на лабораторията лицето на финансиста изглеждаше сиво. Отпусна се тежко на едно кресло и вторачи празен поглед в чистите като в аптека фаянсови плочки на пода.

Брант се извърна, махна с ръка на един от своята охрана.

— Да, хер Брант? — приближи се мъжът с леко отегчена физиономия. — Какво има?

— Нареди на обслужващия персонал да се събере във фоайето, Сеп. Всички до един, без изключение — заповяда бившият офицер от Щази и заговори по-тихо: — Сетне обясни на Карл и другите наши, че се отваря наложителна работа — ще трябва да се ликвидират тукашните. А Фьодор междувременно да донесе експлозивите от багажниците. И от тях ще имаме нужда.

Очите на слушащия светнаха, отегченото му изражение изчезна.

— Чудесно, за мен ще бъде удоволствие.

— Зная, зная — хладно кимна Брант. — Нали затова съм ви подбирал.

И останал на същото място, загледа след него как с дулото на автомата подкарва учените и техниците към обширното фоайе.

В същото време се приближи Ренке. Само леко опънатите устни издаваха крайното раздразнение от факта, че откарват асистентите му, а работата остава несвършена.

— Каква игра играеш сега, Ерих? — запита той тихо.

— Прочетете това, хер професор — отвърна Брант кратко и махна с ръка към Малкович — писмото все още стоеше на екрана на компютъра в скута му.

Ученият пристъпи и очите му светкавично обходиха предупреждението за предстоящото нападение. Тънките му вежди се извиха високо нагоре в изненада и раздразнение.

— Неприятно — бе единственият му коментар на глас, сетне извърна глава през рамо и запита Брант. — Тръгваме ли?

— Точно така.

— Кога?

— След броени минути. Моля, от кабинета си вземете всичко, което смятате за важно, и се постарайте да стане бързо. Отведете и него — отвърна сивоокият и мрачно кимна към апатично увесилия глава на креслото Малкович. — И го наглеждайте, хер професор. Ресурсите и връзките му все още могат да ни послужат.

Брант се обърна и енергично закрачи през лабораторията към изхода със заредения си пистолет в ръка.

Ренке остана загледан след него за няколко секунди, сетне извърна глава към отчаяния милиардер.

— Хайде, господин Малкович, стегнете се. И тръгвайте с мен — ето, оттук.

По-високият мъж се изправи като насън, полузашеметен, разтърси глава, взе лаптопа и куфарчето и последва професора, който го поведе в обратната на изхода посока, сетне по дълъг и прав централен коридор.

Влязоха в помещение без прозорци. Това бе кабинетът спалня на Ренке. Ученият прекоси помещението с широки крачки и спря пред шкафовете с книги, зад които бе скрит стенният му сейф фризер с вариантите ХИДРА. Набра кода на комбинираната ключалка и притисна палец към вградения във вратичката скенер за пръстови отпечатъци. Тя се отвори веднага, а вътрешността тутакси забълва кълбета изстуден въздух.

Някъде в сградата затрака автоматичен огън, приглушен донякъде от дебелите стени. Чуха се жаловити викове и писъци. Скоро стрелбата спря, последваха още няколко стенания на сетна агония и настъпи внезапна, сякаш неземна тишина. Изведнъж я прекъсна гръмкият рев на неистово изплашен мъж. Изтрещяха три сухи пистолетни изстрела и този път тишината остана абсолютна, непрекъсната.

— Боже мой! — почти изплака Малкович. — Морските пехотинци са тук!

Милиардерът заотстъпва назад, докато гърбът му се допря до близката стена, тогава се свлече на пода и притисна към гърдите си куфарчето с информацията за военните планове на Дударев и участието на руския лидер в проекта ХИДРА, сякаш то можеше да го предпази от американските куршуми.

— Успокойте се! — скара му се Ренке. — Никакви пехотинци няма. Това бяха Брант и неговите хора. Налага се да елиминираме свидетелите, сред които са и злощастните ми асистенти.

Сложи си дебела гумена ръкавица и бръкна в отвора, изваждайки оттам стойка със стъклени шишенца. Внимателно се наведе с тях и ги постави в добре изолирана контейнерна охладителна чанта. Сетне извади още една стойка и отново подреди шишенцата в чантата.

Усмихваше се със задоволство на своите творения — създадени по „рецепта“ смъртоносни ХИДРА варианти в прозрачни стъкленички. Всяка носеше етикет с различно име и някои от тях бяха руски. След около четирийсет и осем часа материалите в куфарчето на Малкович щяха да станат безполезни като инструмент за натиск срещу Виктор Дударев. Веднъж руските войски и танкове прекосят ли границите, кремълският лидер повече няма да се опасява от разкриване на плановете му. И тогава ще бъде абсолютно свободен да действа както си реши срещу разтреперения финансист.