Валентина отметна от веждата си подгизнала от пот къдрица.
— Джон, тези приятелчета, изглежда, знаят стария номер на германските пехотинци как се запазва огневата поддръжка на частта. Оцелелите ще заменят своите щурмови карабини с автоматичното оръжие на убитите. Може и да са изгубили седемдесет процента от военната сила на взвода, но още държат осемдесет процента от неговата огнева мощ.
— Затова искам хеликоптера готов, преди да стигнат дотук.
— Джон, говорим за три гадни картечници!
— Това е даденост, Вал. Тръгвай!
— Подполковник — каза бавно Смислов. — Може ли да предложа алтернатива?
— Разбира се, майоре.
— Нека отида да ги пресрещна. Нека им наредя да останат на място.
Смит присви очи.
— Мислех, че според теб нямаш власт да им даваш заповеди.
— Нямам, но мога да опитам. Може пък да успея да ги убедя. — Смислов сви рамене и се усмихна огорчено. — Или дори само да ги заблудя. Дори да се проваля, може да спечеля достатъчно време и вие с момичетата да се махнете оттук.
— Тези спецназовци може и на теб да не се зарадват в момента, майоре.
Лицето на руснака пак стана сериозно.
— Подозирам, че в момента цялото ми правителство не е особено доволно от мен, подполковник, но ние трябва да попречим на Кретек да вземе антракса. И може би по този начин няма да се наложи да загиват още руски войници.
Смит се поколеба. Сега не беше време да се съмнява в думите му.
— Вал, ти помогни на Ранди с хеликоптера. Аз ще се оттегля и ще дойда при вас, когато стартирате двигателите. Ако не съм дошъл до момента, в който сте готови да излетите, вдигайте се във въздуха при всички положения. Това е заповед! Твой абсолютен приоритет е да докладваш за ситуацията на остров Уензди. След това действай както намериш за добре. Тръгвай!
Валентина го погледна умоляващо, но премълча възражението си. И послушно хукна към площадката.
Смит се обърна пак към Смислов.
— Късмет, майоре! Надявам се, че днес си сладкодумен дявол.
— Ще се опитам да стана такъв, сър. — Той измъкна револвера на Смит от джоба си и му го върна. — А ако не стана, ти може да имаш по-голяма полза от него, отколкото аз.
Смислов отстъпи крачка назад и застана мирно, а европейският начин, по който удари пети, заглъхна в снега и ръката му прецизно се стрелна нагоре да отдаде чест. — Подполковник, искам да кажа, че за мен беше привилегия да служа под твое командване.
Вкочанените пръсти на Смит докоснаха слепоочието му в отговор.
— Във всеки момент и навсякъде, майоре. Привилегия беше и за мен.
Ранди се отърси от моментното замайване, когато се наведе да влезе в моторния отсек. Умствената затормозеност от предишната нощ заплашваше да се върне и тя се насили да остане съсредоточена, докато пристягаше главите на акумулаторните проводници.
По пътя насам тя се беше запознала с „Лонг Рейнджър“ отблизо и знаеше, че е „поляризиран“ от компанията собственик във възможно най-голяма степен. Всички уплътнения и спойки бяха от студоустойчиви пластмаси и сплави. Смазките бяха от синтетични материали с голям вискозитет, разработени за арктически условия. Горивото беше силно обогатено с антижелиращо вещество, а всички акумулатори бяха предназначени за свръхтежък режим, със заряди, дълбоко под гелообразни опаковки — най-добрите на пазара.
Но не беше достатъчно.
Трансмисията и механизмите за управление на малкия хеликоптер трябваше да се топлят под загряващо покритие няколко часа, за да се доведат отново до задоволителна работна температура, а акумулаторите да се подсилят с бързо зареждане.
Но покритието, нагревателите и зарядното горяха в складовата постройка, а и без това нямаше да има време за тях.
Тя се огледа за последен път за проверка из акумулаторния отсек, после хлопна външната врата и се насили да обърне специално внимание на всяка от сглобките на Дзус 13 13 Сглобка, изобретена от Уилям Дзус през 1930 г. за закрепване на панели върху корпусите на самолети. — Бел. прев.
.
От другата страна на хеликоптера се приближиха леко подтичващи стъпки и се показа Валентина Метрас.
— Какво става? — попита Ранди.
— Последната партида спецназовци идва насам. Може би след пет минути ще са тук. Григорий отиде да ги увещава, но не мисля, че ще успее. Джон изцяло се жертва за нас и се готви да изпълни номера си „Хорацио на моста“. Заповяда ни да подкараме това нелепо изобретение веднага!
Гаденето, което се надигаше в Ранди, не се дължеше изцяло на скорошното й премръзване. Тя преглътна студената слюнка в устата си и се насили да проясни своя ум.
Читать дальше