Робърт Лъдлъм - Мистерията „Миша“

— Добре. Направи оглед. Изтегли платнищата по-надалеч и се увери, че около нас няма никакви чужди предмети, които могат да бъдат всмукани през вентилацията.

— Добре. — Нямаше време за страх или безпокойство.

Ранди се шмугна покрай пилотската врата и се вмъкна в пилотската кабина, а замръзналата кожа на седалката попари бедрата й. Тя подпря списъка за предстартова проверка на предното стъкло — не посмя да се довери на паметта си. После включи главните бутони. Зад заскрежените стъкла на таблото стрелките на приборите помръднаха и лениво се вдигнаха.

Трябваше да се преодолеят три критични момента. Първо, трябваше да има достатъчно останала мощност в акумулаторите, за да накара студените двигатели да се запалят и задвижат. Второ, в момента на запалването замръзналите, чупливи елементи на двигателното устройство или щяха да се завъртят и ускорят, или щяха да се натрошат и избухнат.

Третият и последен критичен момент щеше да настъпи след издигането, когато контролните уреди на хеликоптера или щяха да проработят, или да угаснат и да ги изхвърлят от небето.

И при всяка криза щяха да имат само по един шанс.

Лейтенант Павел Томашенко се движеше в равномерния тръс на воин зулу или боец от специалните сили, а автоматът му се крепеше пред гърдите. Очите му обследваха напред като автоматизирана радарна система за проследяване и търсеха следващата засада. Останалата част от разсъдъка му се давеше в гняв.

Дори той беше склонен да признае падението си като офицер и войник. Отново беше позволил хората му да попаднат в клопка. По-голямата част от взвода му беше изличена, а той даже не беше близо до боя. С него беше свършено. Не можеше да очаква нищо, освен разжалване и военен съд. Много по-добре беше да умре поне с челюсти, впити в гърлото на враговете, които го бяха опозорили.

Натоварени с леките картечници на отделението и преносимите им боеприпаси, двамата войници от сапьорския отряд и радистът на взвода се тътреха след него и упорито не задаваха въпроси. Те бяха спецназовци.

Отпред Томашенко видя дима от горящите постройки, който се издигаше от района на научната станция. Не знаеше какво може да се случва там. Нито пък разпознаваше самоличността на странните въоръжени мъже, които бяха помели неговата предна разузнавателна част и почти бяха пометени от нея. Нито пък имаше представа откъде бяха дошли. Но през своя бинокъл Томашенко беше видял как последният оцелял враг бяга в тази посока.

Когато заобиколиха хълма с радиомачтата, Томашенко забави техния ход до бодра крачка и разпръсна хората си с безмълвни резки движения. Хижите на научната станция бяха обгърнати в пламъци и към студеното синьо небе се стелеха мръсни, гъсти кълба пушек.

А от подножието на димните струи в тяхна посока вървеше човек с ръце, вдигнати на височината на раменете.

Томашенко вдигна ръка и спря придвижването. Като прехвърли ремъка на автомата си така, че оръжието да стои насочено на кръста му, командирът на спецназовците изчака с ръка, обвита около спусъчния механизъм на автомата. Отляво и отдясно войниците му се проснаха по очи и се прегърбиха в снега с насочени двуноги оръжия.

Мъжът с вдигнатите ръце ги пресрещна на около сто метра от горящата станция. Качулката на неговото яке беше отметната назад и се виждаше русата му коса. Томашенко го разпозна от снимките, които му бяха показали. Това беше Смислов, офицерът от военновъздушните сили, от който се очакваше да подрива действията на американската разузнавателна група отвътре. Човекът, който досега трябваше да е мъртъв. Очите на Томашенко блеснаха.

Смислов се приближи на около три метра и спусна ръце.

Аз съм майор Григорий Смислов от Военновъздушните сили на Руската федерация — хладно обяви той. — Трябва да сте уведомени за присъствието ми. А вие сте?

— Лейтенант Павел Томашенко от Специалните сили на морската пехота. Информираха ме за вас, майоре. Радвам се, че сте се спасили.

— Не е въпрос на спасение, лейтенант — отвърна офицерът от военновъздушните сили. — Параметрите на тази мисия се промениха и вашите първоначални заповеди относно американския разузнавателен екип вече не са уместни.

— Не съм получил инструкции от моите командири по този въпрос.

— Нашите командири не са наясно с истинската ситуация тук. Като по-висшия офицер от двама ни променям вашите заповеди на своя отговорност, лейтенант. Вие ще прекъснете тази операция незабавно. Ще ви придружа обратно до подводницата, където ще предам доклада си и ще уредя да променят заповедите ви спрямо последните данни.