Робърт Лъдлъм - Мистерията „Миша“

За хиляден път погледът на Кретек профуча по височината над станцията. Вкуси кръвта на напуканите си от студа устни. Надушваше и друго освен дима от горящите хижи. Надушваше зловонието на загниваща акция.

Това беше грешка. Реагира, без да мисли, когато прати Михаил след момичето. Да се появи над лагера беше прекалено удобно и той беше налапал пуснатата стръв прекалено бързо. Някой кроеше нещо.

В обичайната си работа, във всяка друга работа, щеше да прекрати акцията и да бяга. Но това беше най-важната работа. Вече никога нямаше да има такава възможност.

Изведнъж той спря да крачи и изкрещя нагоре през отворената врата във фюзелажа на хеликоптера:

— Пригответе се да запалите двигателите.

Един от специалистите по експлозиви се надвеси от вратата.

— Още не съм нагласил дистанционния детонатор на другия хеликоптер, сър.

Понеже беше близо до кацналото „Хало“, по-малкият „Джет Рейнджър“ не можеше да бъде взривен, докато те не се вдигнеха във въздуха.

— Тогава се заемай с него! — нетърпеливо се сопна в отговор Кретек. — Излитаме.

— Ами Влахович и другите?

В този момент над хълмчето отекна глуха вълна от далечни изстрели — множество автоматични оръжия си разменяха изстрели.

Всички замръзнаха на място, заслушани. Тогава Кретек разби вцепенението с крясък.

— Всички на борда! Всички на борда веднага! Запалвайте проклетите двигатели! Изчезваме оттук!

Газовите турбини се задвижиха с глух стон, а огромните роторни витла изсвистяха над тях. Охранителният периметър се сви до хеликоптера, мъжете мятаха оръжията си през отворената врата и пропълзяваха след тях. Кретек последен се качи на борда, когато раздуханият сняг започна да се издига като торнадо около гигантския летящ кран.

Кретек се втурна към пилотската кабина.

— Вдигайте ни във въздуха! — изкрещя той, като се облегна между пилотските седалки. — Водете ни на мястото на катастрофата!

Пилотът се извърна от мястото си и погледна назад към своя работодател.

— Не тръгваме ли след другите? — Той беше бивш канадски военноморски пилот, уволнен заради малтретиране на жена си. Може да беше морално пропаднал, но още помнеше как се правеха едно време нещата.

— Морето е замръзнало — каза Кретек със свиреп поглед през предното стъкло. — Могат да се върнат и пеша.

Бяха на половин миля преди станцията, когато видяха проблясващото червено туловище на „Хало“ да се издига иззад хълмчето с антената. Грамадната машина увисна успоредно на хребета, като се издигаше на пълна мощност. Смит и другите инстинктивно легнаха по лице на снега и камуфлажите им се сляха с фона. Хеликоптерът профуча почти директно над тях и се насочи към централните възвишения и седловината между тях.

— По дяволите! — побесня Смит, като се изправи на крака, втренчен в отлитащия хеликоптер. — Надявах се, че като ги разделим, ще ги държим притиснати! Изоставят своите хора!

Ранди поклати глава, докато се изправяше на колене.

— Изобщо не им пука, Джон. Те са престъпници, а не войници. Съвсем искрено и сериозно пет пари не дават.

— Какво ще правим сега, подполковник? — попита Смислов.

— Минаваме на план Б.

— Какъв е план Б?

— Зависи какво е останало в станцията. Да вървим!

Михаил Влахович напипа и извади малката белгийска ръчна граната от джоба на якето си, като чувстваше, че куршумите удрят от другата страна на ледения блок, зад който беше пропълзял. Извади иглата, перна предпазната халка да се освободи, преброи до две и метна гранатата над главата си. Изчака да чуе глухия гръм на детонацията, после се измъкна зад ледения къс, като се заклати през замръзналия плаж, за да застане под ъгъл на хората, стреляли в него.

Влахович се надигна на колене, видя ранен спецназ, който се свличаше до друг ударен войник, и насочи аграма, като изпразни автомата в един-единствен продължителен откос като осморка, който погълна и ранения, и умиращия.

Щом затворът щракна и отвори празния патронник, Влахович усети тишината. Той беше стрелял последен. Единствените звуци, които се чуваха, бяха проскърцването и воят на ледените блокове и свистенето на собствения му дъх. Като се олюляваше, той се изправи на крака и издърпа нов пълнител от торбичката с патрони на колана си.

Руснаците бяха изникнали от нищото, докато вниманието на Влахович и хората му беше отвлечено в търсене на жената. Очевидно спецназовците също бяха толкова изненадани от присъствието на контрабандистите, колкото и те самите. Това беше неочакван сблъсък, неизбежно най-хаотичната и свирепа битка.