Робърт Лъдлъм - Мистерията „Миша“

Ранди въздъхна във вихрушка от пара.

— Джон, повярвай ми, изобщо не си забравил технологията. И ти като всички лекари вдигаш пушилка! София щеше да се гордее с теб.

За момент настъпи мълчание; после Ранди излезе от неловкото положение с още една усмивка.

— Наистина щеше, да знаеш.

Разговорът им беше прекъснат от дращене на ботуши и ръкавици по леда. Григорий Смислов се шмугна до тях в лисичата дупка, като се придържаше ниско до земята и пълзеше на ръце и крака. Руснакът беше установил втори наблюдателен пост по-навътре в позицията и така имаше по-добра видимост на изток.

— Планът проработи — каза той малко задъхан. — Спецназовците. Идват към нас по крайбрежната диря.

— Къде са те?

— На около километър, в долния край на пътеката, идват откъм подножието на Западното възвишение.

Смит първо погледна часовника си, а после хвърли поглед към снежен насип в края на прикритието. Запалката предавател стоеше върху насипа с извадена антена.

— Работи. Привличаме ги. И синхронът май се получава. Колко са?

— Шестима. Явно пак са се разделили на две.

— Да му се не види! Надявах се на целия взвод. — Смит се пресегна и прибра предавателя. Прибра антената и го сложи в джоба си. Беше изпълнил предназначението си.

— Другите сигурно идват след тях — добави Смислов.

— Може би, но вероятно няма да стигнат навреме, за да направят услуга на нас или на себе си. Дай ми бинокъла.

Смислов откачи чантичката на бинокъла и я подаде на Смит. Той се повдигна на колене и насочи бинокъла на запад към научната станция, като проследяваше пътя на маркираната с флагчета крайбрежна диря.

— Виждаш ли я вече, Джон? — попита Ранди.

— Още не… Чакай малко. Да! Ето я. Бяга.

През увеличителното стъкло той можеше да види как Валентина подтичва по пътеката с привидна лекота, а червените и зелени цветове на дрехите й, по-точно дрехите на Ранди, я открояваха на фона на огряната от слънцето снежна повърхност. И отново синхронът се получаваше така, както Смит се бе надявал. Той насочи бинокъла по-далеч и успя да различи хълмчето с антената, което гледаше към научната станция. Иззад хълма сякаш се издигаше дим, а от отсамната страна срещу тях идваха фигури, големи колкото мухи. Мъжете, разгърнати в линия, бързаха надолу към брега в преследване на другата малка цветна точица, която се движеше към позицията на Смит.

— Вал придвижва нейния дял! Пет… шест… осем — по дяволите, и тук не са толкова, колкото ми се иска.

Смит се извъртя по оста на 180 градуса и проследи източния бряг. Там беше другата половина от уравнението, частта на спецназовците. Само един човек следваше утъпканата пътека. Другите пет се бяха разгърнали от двете й страни и се тътреха със снегоходки. Руснаците бяха по-близо от групата, която идваше от научната станция, но те пък се движеха по-бавно. И засега с позицията, която блокираше тяхната пряка видимост, никоя от двете приближаващи сили не беше разбрала за другата. Смит изчисли наум времето и дистанциите. Да. Щеше да се получи точно толкова добре, колкото имаха право да очакват.

— Дами и господа — каза той, сваляйки бинокъла. — Пресрещат се. Ранди, дай знак на Вал.

Ранди за последен път набързо полира с ръкава си стоманеното сигнално огледало. Като надникна през малкия визьор в средата, тя улучи точката на Валентина Метрас в снега. Изви под ъгъл огледалото и предизвика един-единствен отблясък, който, ако не го търсиш специално, можеше да се сбърка със слънчев лъч, отразен от снега.

След няколко секунди преследваната точка просветна в отговор.

— Тя потвърди — докладва Ранди.

— Така. Само това можем да направим тук. Да се изтегляме.

— Това не ми харесва, Джон — разпалено зашепна Ранди. — Тази част изобщо не ми харесва!

— И аз не съм очарован от нея. — През бинокъла той виждаше Вал вече като човешка фигура, която без усилие се движеше, сякаш беше излязла на сутрешен крос. „Да водиш своите войски в битка е лесно. Но ако трябва да ги оставиш там сами, е наистина много тежко.“

— Тя дори няма оръжие, мамка му!

— Не мислеше, че ще й потрябва. — Смит тръшна бинокъла обратно в чантичката.

— Много се надявам да разбираш, че тази жена е просто безнадеждна фукла — каза Ранди, като пристягаше своите подобни на мечешки лапи снегоходки.

— О, да, абсолютно категорично. И като говорим за оръжия… — Смит извади своя револвер от кобура в джоба на якето си и подаде оръжието на Смислов с приклада напред. — Може да ти е от полза днес, майоре. Този работи, гаранция.