Робърт Лъдлъм - Мистерията „Миша“

— Още веднъж, Григорий, само че този път ще го направим малко по-различно.

— Както кажеш, професоре.

Тя измъкна втория метателен нож от калъфа в ръкава си.

— Добре. Този път се наведи.

— Да се наведа?

— Точно така. Наведи се колкото можеш с ръце, протегнати напред. Увисни на питона.

Смислов се подчини и наклони тялото си далеч от отвеса на скалата.

— Така ли? — попита той.

Известно време тя разглеждаше очертанията му на светлината на пръчката.

— Да, точно така, идеално. Сега стой неподвижно, съвсем неподвижно… И, Григорий, още едно нещо.

— Какво е то?

— Извинявай за това.

Тя чу стреснатия вик на Смислов, когато стоманеното острие се заби в ръката му точно над китката.

— Отново ти се извинявам, Григорий, но само там можех да накарам проклетото нещо да се задържи.

Тя гледаше как руснакът кръстосва завързаните си китки и с мъка издърпва ножа от изцапания с кръв ръкав. Острият като бръснач нож набързо сряза и въжето, и пластмасовите белезници. Сега той беше свободният, а тя завързаната.

Независимо от всичко, поне един от тях щеше да си тръгне от издатината жив тази нощ. Джон би бил доволен. С ножа на Валентина в ръка Смислов сега се надвеси над нея, а лицето му беше невъзмутимо. Това, което щеше да се случи след това, не зависеше от нея. Тя уморено опря буза в издатината и затвори очи.

Смит чувстваше, че се носи по течението, но не беше приятно като плуването на сън. Тялото му беше усукано, изкривено и го пробождаха най-различни болки. Усещаше все по-силно студа и се вкочаняваше. Не можеше така. Трябваше да реагира.

Очите му се отвориха, но видя само обсипаната със сняг чернилка. Като вдигна глава, успя да различи заплетено кълбо от въжето и седалката, която го държеше, очертана в зелено от химическата светлина. Около него нямаше нищо друго, нищо. Висеше закачен с главата нагоре на седалката си, завърташе се леко от поривите на вятъра и над него се опъваше едно-единствено тънко въже, напълно неподвижно.

Паметта му се задейства отново. Спускаше се на рапел надолу към издатината, когато цялата вертикална лицева част на глетчера се разпадна под него. Под силен натиск ледът беше поддал като взривен и сигурно по чиста случайност е бил издухан навън, а не е бил ударен и завлечен надолу под лавината. Нито пък се беше ударил в издатината. Вероятно висеше някъде под нея.

Той предпазливо се протегна наоколо, като изследваше заобикалящото го пространство и се опитваше да намери нещо стабилно. С края на пръстите на дясната ръка едва допря скална повърхност. Лицевата страна на планината под издатината сигурно беше леко вдлъбната. Не можеше да каже колко далеч под ръба виси. Нито пък знаеше колко празно пространство има под него — може би метър, може би шейсет метра.

Смит направи бърз преглед на физическото си състояние. Беше натъртен и ударен, но, изглежда, всичко в тялото му се движеше. Сигурно се беше плъзнал по външния край на лавината и еластичността на изкуственото катераческо въже беше поела част от сътресението при падането. Въпреки това студът и умората бързо побеждаваха Смит.

За нещастие възможностите му незабавно да реагира, изглежда, бяха ограничени — да се извлече по обезопасителното въже, като се набира на ръце, а той нямаше двете помощни въжета прусик.

Ами другите? Вал и Смислов бяха ли завлечени от лавината? Като примижа нагоре през снега, той успя да различи яркочервено петно светлина, което очертаваше ръба на издатината над него. Първата светлинна ракета, която бяха пуснали на издатината, беше изгаснала. Някой горе сигурно беше запалил втора. Някой сигурно беше оцелял. Като се бореше с конструкцията на седалката си, той опита да си поеме дъх и да извика.

Тогава в неговия осветен район се появи нещо, което се плъзгаше по неподвижния отвес на обезопасителното въже. Още едно въже, с примка, усукана в края му, беше прикрепено към обезопасителното с карабинер. Примката за крака на спасително съоръжение със Z-ролка.

Смит хвана новото въже. Освободи го и закачи примката на единия си ботуш. Като се извлече нагоре по обезопасителното въже, той се изправи на примката и дръпна спасителното въже за изтегляне. Спасителното съоръжение се изопна и някой на издатината започна да го тегли нагоре на все по-силни тласъци, като провисът на обезопасителното въже също се поемаше.

Докато го повдигаха към издатината, Смит имаше достатъчно време да се пита какво ще намери там. Едно беше сигурно: Валентина Метрас нямаше алпинистките познания да нагласи устройство със Z-ролка.