Робърт Лъдлъм - Мистерията „Миша“

Ботушите на Ранди се изкривиха върху някакъв замръзнал камък. Тя не направи усилие да се задържи, докато падаше. Слаб глас дълбоко в съзнанието й ядосано й викна да става, но беше прекалено усилие да го послуша. Тя изпълзя няколко метра, намери завет до една ледена грамада и се сгуши, пестейки последните чезнещи остатъци телесна топлина, а снегът продължаваше да се сипе отгоре.

Тук щеше да умре. Ранди не можеше да се бори повече. Нямаше смисъл. Тя се предаде на призраците и пред очите й отново премина избледнелият, накъсан калейдоскоп на паметта й.

Споменът за София беше особено ярък и на Ранди й стана приятно. Пак беше със сестра си.

Но Софи все я водеше на погрешни места. Обратно към смъртта на Майк. Обратно да застане срещу другия висок, сдържан войник с черна барета. Обратно към единствения истински сериозен спор, който някога бяха водили със сестра си. Обратно към единственото непростимо нещо, което София изобщо й беше причинявала.

— Ще се омъжа за Джон, Ранди — отново каза Софи.

— Не!

— Джон съжалява за това, което ти е причинил, Ранди. Повече, отколкото някога ще узнаеш или ще поискаш да разбереш.

— Не искам от него да съжалява! А да беше те спасил! — извика в отговор Ранди. Спорът им се разгаряше, по-суров и болезнен от всякога.

— Никой не можеше да ме спаси, Ранди. Нито Джон, нито дори ти.

— Трябваше да има някакъв начин!

Сега очите на София изпълниха вселената й.

— Ако имаше някакъв начин, Джон щеше да го намери. Точно както ти би намерила.

— Не!

— Кажи името на Джон заради мен, Ранди.

— Няма! Не искам!

Гласът на София стана настоятелен.

— Кажи името му, Ранди!

Ранди не можеше да й откаже.

— Джон — изхлипа тя.

— По-силно, Ранди — очите на Софи бяха пълни с обич, уплашени, настойчиви. — Кажи го по-силно!

— Джон!

Защо го правеше сестра й? Ранди искаше само да поспи. Да отплува.

София нямаше да го позволи. Сега тя се навеждаше над нея и я разтърсваше.

— Пак, Ранди! Извикай го! Изкрещи! Изкрещи името на Джон!

— ДЖОН!

Смит спря да върви и погледна нагоре, заслушан в нощта.

— Какво беше това?

— Кое какво беше? — попита Валентина, като се приближи зад него. Смит беше на предна позиция и проправяше пътя за Валентина и Смислов, които следваха обезопасителното въже. След ледения водопад съдбата се беше обърнала в тяхна полза и остатъкът от спускането към северния бряг беше минал лесно и бързо. Упорито вървяха покрай брега, без да губят време в подслона на пресования лед, и тогава Смит долови далечните глъхнещи звуци, които надвикваха бурята.

— Не знам. Сякаш някой ме викаше по име.

— Едва ли — Валентина вдигна очилата си за сняг. — Кой може да е тук и да те вика?

— Ранди! Кой друг? — Смит се откачи от обезопасителното въже и включи фенерчето, прикрепено за колана му. — Осветете и се разпръснете! Започнете да търсите! Движение!

Намериха я за пет минути.

— Джон! Ето тук! Бързо!

Коленичила в един прорез на стената от пресован лед, Валентина бършеше снега от сгушената фигура. Смит застана на колене до тях само след секунди, като се бореше да се освободи от ремъците на раницата си. Смислов дойде зад тях миг по-късно.

— Ти беше прав! — възкликна Валентина. — Да му се не види, какво прави тук облечена така?

— Бягство и спасение — сопна се в отговор Смит. — Спецназовците сигурно са ударили изследователската станция.

— Не е възможно — запротестира Смислов. — На острова беше внедрен само онзи взвод, същият, който ви нападна горе при катастрофата.

— Значи е дошъл някой друг. — Смит разгърна на снега спасително одеяло и нежно премести Ранди върху него. Изхлузи горните и долните си ръкавици, плъзна ръка под смесицата от несъразмерни и неуместни дрехи, които тя носеше, като търсеше сърдечен ритъм.

— Здраво е загазила — отбеляза Валентина, като се облегна на рамото на Джон.

— Тя умира — рязко отвърна Смит. — В раниците има затоплящи химически възглавнички. По две във всяка. Извадете ги. Всичките.

Валентина и Смислов се задействаха колкото могат по-бързо и пречупиха затоплящите възглавнички, за да провокират топлинната реакция.

— Пъхнете ги в долната част на ръкавите и крачолите — нареди Смит. — Щом започнем да я местим, смръзналата кръв в крайниците ще тръгне да циркулира към средата на тялото и шокът може да я убие.

— Джон. Виж това — Валентина беше извадила лявата ръка на Ранди изпод прекалено големия анорак. Около китката й имаше заключени белезници.