Робърт Лъдлъм - Мистерията „Миша“

— Негодник! Това обяснява протриванията по другата й китка. Тя е била в плен.

— Но на кого?

— Не знам, Вал. Ако не са спецназовците, тогава трябва да са другите. Онези, които се опитаха да стрелят по нас в Аляска.

— Колко зле е тя, подполковник? — попита Смислов иззад другото рамо на Смит.

— Ако не я заведем на закрито и не я стоплим бързо, си заминава. — Смит уви плътно спасителното одеяло около Ранди. Бяха направили всичко, което можеха тук навън.

— Аз ще я нося, подполковник — предложи Смислов.

— Добре. Аз ще взема раницата ти. Да тръгваме.

Руснакът внимателно вдигна новия си товар.

— Всичко е наред, девушка — промърмори той. — Вече си с приятели. Не ни оставяй сега.

Валентина взе двете пушки.

— Трябва да предположим, че научната станция или е завзета, или е унищожена. Къде можем да отидем?

— Трябва да намерим друга пещера или да построим заслон — отвърна Смит, като прокарваше лъча на фенерчето по купчините пресован лед с човешки ръст, струпани покрай брега. — Дръж си очите на четири за всяко място, което изглежда добре.

— Хубаво. Освен всичко друго може би ще ни паднат и батериите. Боже, изглежда, страшно си е изпатила.

— Знам — тонът му беше суров като нощта. — Може би най-после успях.

Валентина се почувства объркана от думите на Смит, но усети, че сега не е моментът да разпитва за това.

Когато Смит откри триъгълната пролука в ледената стена, неговият разузнаващ светлинен меч вече гаснеше от студа. Смит приклекна и освети пролуката.

Ето това търсеше. На брега беше изтласкана голяма отломка морски лед, а ръбът й се повдигаше от друго, следващо рамо на леден блок — така се получаваше синкавобяла триъгълна кухина, шест метра дълбока и по-малко от два метра широка, достатъчно висока, за да стои приведен в нея висок мъж.

— Това е! Тук ще се укрепим! Майоре, занеси Ранди в задната част на кухината. После ела тук и почни да вдигаш стена пред входа със сняг и ледени блокове. Вал, ти ела с мен.

Смит използва последната от химическите пръчки, за да освети малката ледена пещера със смътно зелено сияние и отдели малко време, за да извади и запали малката им походна печка. И за нея не беше останало много гориво, но ако не можеше да затопли подслона им, то поне можеше да го направи по-малко мразовит. Докато работеше с печката, подаваше команди.

— Вал, разстели две спасителни одеяла на пода; после закопчай с циповете твоя и моя спален чувал.

— Слушам.

Те преместиха изпадналата в летаргия Ранди върху комбинираните спални чували.

— Добре, Вал, слагам те вътре с нея. Докато аз събличам Ранди, ти махни своите дрехи. Всичко трябва да свалиш.

— Разбрано — отвърна тя, като дръпна ципа на якето си. — Но се надявах да чуя тази заповед при съвсем различни обстоятелства.

Докато събличаше Ранди, той използва фенерче, за да направи много бърз преглед на тялото и на бяла светлина, като проверяваше за явни поражения от измръзване. Слава Богу, поне беше обута с полярните ботуши. Бяха запазили краката й — най-уязвимото място.

Валентина неспокойно се гърчеше, докато сваляше дебелите си защитни дрехи. Като си пое дълбоко и бавно въздух, тя рязко дръпна пуловера и горната част на термобельото си над главата. Последваха ги сутиенът и чорапите, както и прикрепените към ръцете калъфи. Постави ножовете на ръка разстояние близо до горната част на леглото, после наблъска скиорския панталон, долното термобельо и пликчетата си в общ, омотан куп. Гола, тя се изтегна до Ранди, а под главата си подложи раница. Студът изгаряше кожата й.

— Готова съм — каза тя със стиснати зъби, за да не тракат.

Смит ръководеше сгушването на двете голи, с цвят на слонова кост тела — Валентина трепереше, а Ранди беше неподвижна като мъртвец. Той опакова термалните възглавнички около жените, после затвори с ципа спалните чували. Разгъна отворения чувал на Смислов върху тях и отгоре ги зави със свалените дрехи.

Валентина се уви около тялото на другата, несъзнаваща жена и придърпа главата на Ранди върху меката възглавница на гърдите и рамото си. Ранди помръдна, тихо изхленчи и опита да се сгуши още по-близо до източника на топлина.

— Студена е като лед, Джон — промърмори Валентина. — Дали това ще е достатъчно?

— Не знам. Много зависи дали е така заради обикновено изтощение и доколко е от студа. Хипотермията може да е много гадна и много коварна. — Смит притисна върха на пръстите си върху гърлото на Ранди и премери пулса на сънната артерия. — Натъпкана е с ударна доза антибиотици. Те ще помогнат при евентуални белодробни усложнения. Освен това е държала ръцете и лицето си покрити. Не мисля, че е измръзнала много лошо.