Камила Лекберг - Проповедникът

Засега най-напред трябваше да се свърже с германските полицейски власти, което се канеше да направи, когато го прекъсна разговорът с Турд Педерсен. После щеше да поговори по-подробно с Лизе и накрая смяташе да помоли Йоста да замине за къмпинга и да поразпита наоколо. Да види дали Таня не е разговаряла с някого там. Или може би най-добре щеше да бъде Патрик да възложи това на Йоста. В това разследване Патрик трябваше да дава заповеди на Йоста, не Мартин. А и нещата вървят по-безболезнено, когато протоколът се спазва както трябва.

Отново започна да набира номера на германската полиция и този път успя да се свърже. Щеше да е пресилено да се каже, че разговорът е протекъл гладко, но когато затвори, беше относително сигурен, че е успял да представи наличните данни както трябва. Оттам обещаха да се обадят веднага щом се сдобият с повече информация. Поне така разбра от човека от другата страна на линията. Ако му предстояха много контакти с немските колеги, щеше да се наложи да повикат преводач.

Имайки предвид времето, което щеше да мине, докато се получат сведения от чужбина, той горещо си пожела да има добра интернет връзка, такава, каквато имаше в дома си. Но заради риска да ги хакнат, полицейското управление не се бе снабдило дори с модем. Той си отбеляза да потърси дома на Таня Шмид в немския телефонен каталог, ако го има в мрежата. Макар че, доколкото си спомняше, Шмид бе едно от най-разпространените немски фамилни имена, така че шансът да се получи нещо бе малък.

След като не можеше да направи нищо повече, освен да чака информация от Германия, по-добре беше да се заеме със следващата задача. Имаше мобилния номер на Лизе и ѝ се обади преди всичко, за да се увери, че е още там. Не беше длъжна да остава, но обеща да не пътува ден-два, за да могат да говорят с нея.

Пътуването ѝ сигурно беше загубило голяма част от очарованието си. Според показанията, с които разполагаше Патрик, двете момичета много се бяха сближили. Сега Лизе седеше сама в палатка на къмпинга в Селвик във Фелбака, като новата ѝ приятелка бе убита. А може би и тя беше в опасност? За такъв сценарий Мартин не бе помислял преди. Може би бе най-добре да говори с Патрик веднага щом се върне в управлението. Можеше убиецът да е видял момичетата на къмпинга и по някаква причина да е набелязал и двете. Макар че тогава къде се вписваха скелетите на Муна и Сив? Муна и евентуално Сив, поправи се той веднага. Никога не трябваше нещо да се взима за напълно сигурно, бе казал един от лекторите в полицейската школа по някакъв повод и това указание Мартин твърдо се опитваше да следва в полицейската си работа.

Като помисли малко повече, реши, че Лизе не я заплашва опасност. Отново си имаха работа с вероятности, а вероятността говореше, че тя просто е била въвлечена в нещо поради злощастния си избор на другар в пътешествието.

Въпреки предишните си опасения Мартин реши по деликатен начин да накара Йоста да върши малко по-конкретна полицейска работа. Прекоси коридора до неговата стая.

– Йоста, извинявай, че те прекъсвам...

Все още лирично настроен от подвига си, Йоста говореше по телефона и гузно го затвори, щом Мартин пъхна глава в отвора на вратата.

– Да?

– Патрик ни помоли да отидем на къмпинга в Селвик. Трябва да се срещна с придружителката на жертвата, а ти да поразпиташ малко из къмпинга.

Йоста не попита защо Патрик определя работните задачи. Взе якето си и покорно последва колегата си до колата. Пороят бе преминал в леко ръмене, въздухът бе чист и свеж. Усещането бе сякаш седмици прах и жега бяха окончателно отмити и всичко изглеждаше по-чисто от обикновено.

– Да се надяваме, че този дъжд е временен, иначе играта ми на голф ще отиде по дяволите.

Йоста мърмореше, докато седяха в колата, и Мартин си каза, че той май е единственият, който не одобрява малката пауза в лятната горещина.

– Е, мисля, че малко дъжд добре ни идва. Този пек щеше да ме убие. Я помисли за жената на Патрик. Трябва да е адски трудно да си на края на бременността по средата на лятото. Лично аз никога не бих се справил.

Мартин бърбореше, съзнавайки отлично, че Йоста едва ли е склонен да обсъжда нещо друго освен голф. И тъй като единственото, което Мартин знаеше по въпроса, бе, че топката е кръгла, бяла и че играчите на голф носят карирани клоунски панталони, той се зае да под държа разговора сам. Затова отначало не схвана тихо изреченото от Йоста.

– Нашето момче се роди в началото на август, ей в такова горещо лято.