Камила Лекберг - Бавачката на ангели

Сега към тази странна история е добавена нова глава. ДНК анализът показва, че последните открити останки действително принадлежат на Карин Гьоринг. Въпросът, който остава, е: чий прах е заровен в гробище „Лувьо“ до Стокхолм?1

Пиша тези редове седмица след бомбения атентат в Осло и смъртоносната стрелба на остров Утьоя. Седях и се взирах в заглавията със същата буца в корема като всички останали. Опитвах се да проумея как може някой да е способен на такава злина. Снимките на опустошението в Осло ме накараха да осъзная, че събитията, описани в тази книга, се доближават до това зло. За съжаление, е вярно, че реалността надминава фикцията. Чисто съвпадение е, че този роман, в който атентаторите оправдават действията си с политически мотиви, се появи малко преди събитията в Норвегия. Но може би това е показателно за обществото, в което живеем.

В „Бавачката на ангели“ обаче има и неща, които преднамерено се коренят в реалността. Искам да благодаря на Ласе Лундберг, който по време на една обиколка с екскурзовод във Фелбака разпали въображението ми с историите за Алберт Шпеер и бохусленския гранит, избран за световната столица на Третия райх, както и за Херман Гьоринг, за когото се говори, че като млад посетил един от островите в архипелага. Позволих си да изтъка собствена история въз основа на тези разкази.

За да напиша тази книга, трябваше да направя щателно проучване за живота на Херман Гьоринг. Книгата на Бьорн Фонтандер „Карин Гьоринг: писма до дома“ беше фантастичен източник на информация, най-вече за времето, което Гьоринг прекарва в Швеция. В тази книга открих една автентична мистерия, която успях да вплета в действието по вълшебен начин, както се случва понякога на всеки писател. Чувството винаги е прекрасно. Благодаря ти, Бьорн, за вдъхновението, което ми даде книгата ти.

В действителност няма прочута бавачка на ангели от Фелбака, но, естествено, има прилики между Хелга Свенсон от книгата и Хилда Нилсон от Хелсингборг, която се обесила в килията си през 1917 година, преди смъртната ѝ присъда да бъде изпълнена.

Детската колония на остров Вальо съществува и има своето място в историята на Фелбака. Прекарала съм много седмици на летни лагери там и едва ли има жител на Фелбака, който да няма отношение към голямата бяла къща. Днес там има хостел и ресторант, които си струва да се посетят. Позволих си да променя годините и собствениците, за да се впишат в собствената ми история. Както обикновено, за всички останали подробности за Фелбака ми помогна Андерш Тореви.

Журналистът Никлас Свенсон великодушно ми оказа много помощ за политическите части от книгата. Едно голямо благодаря за това.

В заключение мога да кажа, че както винаги съм смесила детайли от реалността със собственото си въображение. Всички евентуални грешки са мои. Искам да отбележа също, че историята на остров Вальо се развива във време, когато давността за убийство е била двайсет и пет години. Днес този закон е променен.

Има още много хора, на които бих искала да благодаря. Издателката ми Карин Линге Норд и редакторката ми Матилда Лунд, които извършиха херкулесов подвиг с ръкописа.

Мъжът ми Мартин Мелин, който винаги ми оказва голяма подкрепа. Наскоро той за пръв път започна работа по собствен ръкопис и двамата се насърчавахме взаимно по време на дългите часове, прекарани в писане. Естествено, невероятно предимство е да разполагам със свой собствен полицай, когото мога да попитам за всичко от земята до небето, свързано с полицейската работа.

Благодаря и на децата си Уили, Мея и Чарли, които ми дават енергия, която да влея в книгите. Както и на цялата мрежа около тях: баба Гунел Лекберг и Ролф Свенсон – Сасар, Сандра Вирщрьом, таткото на големите ми деца Микаел Ериксон, както и Кристина Мелин, която се отзова по изключителен начин, когато нещата станаха напечени. Благодаря на всички ви.

Агенция Нурдин – Йоаким Хансон и целият екип, знаете, че изпитвам огромна благодарност за работата, която вършите за мен в Швеция и по света. Кристина Салиба и Ана Йостерхолм от Уебър Шандуик 41положиха огромни усилия за всичко, свързано с успеха на една писателска кариера. Невероятни сте.

Колегите писатели. Няма да изброявам, за да не забравя някого. Не успявам да се срещам с вас толкова често, колкото ми се иска, но когато това става, винаги се зареждам с позитивна енергия и писателско щастие. И знам, че винаги сте там. В сърцето ми има специално място за Денис Рудберг, моя приятелка, колега и оръженосец от много години насам. Какво щях да правя без теб?