Камила Лекберг - Бавачката на ангели

– А къде отишла Инез?

– Скрила се. Леон каза, че това също било идея на Арон. Влезли в празна лятна вила на един съседен остров и Инез останала там, докато всичко се успокоило. После с Леон напуснали страната.

– Значи, докато полицията е търсела семейството, тя през цялото време е била в някаква къща наблизо? – попита Ерика недоверчиво.

– Да. Собствениците сигурно са съобщили за взлома, когато са се върнали във вилата през лятото, но никой не е предположил, че това може да има нещо общо с изчезването на Вальо.

Ерика кимна и усети удовлетворение от подреждането на пъзела. След всички часове, които бе прекарала в размисли над случилото се със семейство Елвандер, най-накрая знаеше основното.

– Чудя се какво ще стане с Инез и Ева – каза тя и се протегна към купичката на Патрик, за да изяде сладоледа, който бързо се топеше. – Не исках да безпокоя Ева, но предполагам, че се е върнала при родителите си в Гьотеборг.

– Значи, не си чула? – попита Патрик и лицето му грейна за пръв път, откакто заговориха за случая.

– Не, какво?

Ерика го погледна с любопитство.

– Тя се нанесе за няколко дни в гостната на Йоста, за да си почине. Той ми каза, че довечера Инез щяла да вечеря с тях. Та предполагам, че двете ще опитат да се сближат.

– Звучи добре. Ева може да има нужда от това. Случилото се с Мортен трябва да е било голям шок. Самата мисъл, че може да живееш с някого, когото обичаш и на когото разчиташ, а той да се окаже способен на такова нещо... – тя поклати глава. – Но предполагам Йоста се радва, че тя е там. Само ако...

– Да, знам. Йоста сигурно си е мислил същото, и то повече пъти, отколкото можем да си представим. Но Ева все пак е живяла добре, а мисля, че в известен смисъл това е най-важното за него.

Патрик рязко смени темата, сякаш беше твърде болезнено да мисли за това, което Йоста е изпуснал.

– Как е Ана?

Ерика сбърчи чело тревожно.

– Още не съм се чула с нея. Дан се е прибрал веднага, щом е получил съобщението, което пратих. Знам, че Ана ще му разкаже всичко.

– Всичко?

Тя кимна.

– Как мислиш, че ще реагира Дан?

– Не знам – отговори Ерика. Изяде още две лъжици сладолед, след което разбърка останалото, докато се образува полутечна смес. Имаше този навик още от малка. Ана също правеше така. – Надявам се да се справят с това.

– Мм – промърмори Патрик, но Ерика видя скептичното му изражение и сега бе неин ред да смени темата.

Не искаше да го признае нито пред себе си, нито пред Патрик, но през последните дни така се тревожеше за Ана, че едва успяваше да мисли за нещо друго. Но се бе заставила да не ѝ звъни. Сестра ѝ и Дан имаха нужда от спокойствие, за да могат да оправят нещата помежду си. Ана сама щеше да се обади, когато му дойде времето.

– Ще има ли правни последици за Леон и останалите?

– Не, престъплението е с изтекла давност. Единственият, който можеше да бъде изправен пред съда, беше Мортен. Остава да видим и какво ще стане с Пърси.

– Надявам се, че Мартин не се чувства твърде зле заради това, че застреля Мортен. Само това му липсва – каза Ерика. – А и аз съм виновна, че той се забърка в цялата работа.

– Не говори така. Той се чувства добре, поне предвид обстоятелствата, и изглежда, иска да се върне на работа възможно най-скоро. Лечението на Пия ще отнеме време. Нейните и неговите родители също им помагат, така че Мартин е говорил с нея да се върне на работа на половин ден.

– Звучи разумно – каза Ерика, но не можа да се отърси от гузната си съвест.

Патрик я погледна проницателно. После се наведе напред и я погали по бузата. Ерика го погледна в очите. Бяха постигнали мълчаливо съгласие да не споменават това, че той отново едва не я бе изгубил. Сега тя беше тук. И двамата се обичаха. Единствено това бе от значение.

Стокхолм, 1991

Две Карин Гьоринг?

Останките, намерени преди време в цинков ковчег в близост до Каринхол, някогашното имение на Херман Гьоринг, бяха анализирани в Института по съдебна медицина в Линшьопинг.

От института съобщават, че това са останките на Карин Гьоринг (моминско име Фок), починала през 1931. Любопитното е, че още през 1951 лесничей открива разпръснати кости в същата местност. Приема се, че те принадлежат на Карин Гьоринг. Костите са тайно кремирани, а един шведски викарий отнася урната с праха в Швеция.

Това е третият път, когато Карин Гьоринг бива погребвана. Първият е в семейния гроб в гробище „Лувьо“, вторият в Каринхол, а последният отново в Швеция.