Камила Лекберг - Бавачката на ангели

Остров Вальо, Велика събота, 1974

– Какво е това?

Рюне стоеше до вратата на трапезарията с пребледняло лице. Зад него се виждаха Леон и останалите момчета: Йон, Пърси, Севастиан и Юсеф.

Инез ги погледна учудено. Никога преди не бе виждала Рюне да изгуби самообладание, но сега той изглеждаше толкова разстроен, че цялото му тяло се тресеше. Влезе вътре и застана пред Клаес. В ръцете си държеше сноп снимки и револвер.

– Какво е това? – повтори Рюне.

Клаес мълчеше безизразно. Момчетата направиха няколко предпазливи крачки напред и Инез опита да привлече погледа на Леон, но той не се обърна към нея. Вместо това гледаше Клаес и Рюне. Дълго време никой не продума. Въздухът натежа. На Инез ѝ бе трудно да диша. Стисна здраво ръба на масата. Нещо ужасно бе на път да се случи пред очите ѝ. Каквото и да беше, щеше да свърши лошо.

По устните на Клаес бавно се разля усмивка. Преди баща му да успее да реагира, той се изправи, грабна пистолета и стреля право в челото му. Рюне се строполи безжизнен на пода. Кръв бликна от дупката в черепа му, почерняла от барута. Инез чу собствения си писък. Звучеше сякаш идва от друг човек, но тя знаеше, че между стените отеква нейният глас. Писъците ѝ се смесиха с тези на Анели в страховит дует.

– Млъкнете! – изкрещя Клаес, все още насочил револвера към Рюне. – Млъкнете!

Но Инез не можеше да се сдържи. Ужасът изтръгваше писъците от гърлото ѝ, докато тя гледаше втренчено мъртвото тяло на съпруга си. Ева плачеше сърцераздирателно.

– Казах да млъквате!

Клаес изстреля още един куршум и тялото на баща му потръпна. Бялата риза бавно се оцвети в червено.

Шокирана, Инез рязко млъкна. Писъците на Анели също спряха внезапно, но Ева продължи да плаче.

Клаес прокара длан по лицето си. Другата му ръка продължаваше да държи револвера високо. Приличаше на малко момче, което си играе на каубой, помисли си Инез, но веднага прогони абсурдната мисъл. В изражението на Клаес нямаше нищо момчешко. Всъщност нямаше нищо човешко. Погледът му беше празен, а той още се усмихваше с противната си усмивка, все едно лицето му се беше сковало. Дишането му беше учестено и накъсано.

Ненадейно той се обърна към Ева и се прицели в нея. Тя продължаваше да пищи, а лицето ѝ беше яркочервено. Инез наблюдаваше сцената като парализирана. Видя как показалецът на Клаес се сви около спусъка и как Юхан се хвърли напред. Той обаче спря внезапно и погледна учудено към ризата си, където се бе появило уголемяващо се червено петно. След това Юхан падна на пода.

В стаята отново настана тишина. Неестествена тишина. Дори Ева млъкна и пъхна палец в устата си. Долу до детското ѝ столче Юхан лежеше по гръб. Русият перчем беше паднал пред очите му, а сините му очи гледаха невиждащо към тавана. Инез потисна ново ридание.

Клаес отстъпи назад, заставайки с гръб към късата стена.

– Правете каквото ви казвам. И мълчете. Това е най-важното.

Звучеше зловещо и спокойно, сякаш се наслаждаваше на ситуацията. С крайчеца на окото си Инез долови движение до вратата. Клаес, изглежда, също го забеляза и светкавично насочи пистолета към момчетата.

– Не мърдайте. Никой да не излиза.

– Какво ще правиш с нас? – попита Леон.

– Не знам. Още не съм решил.

– Баща ми има много пари – каза Пърси. – Може да ти плати, ако ни пуснеш.

Клаес се изсмя кухо.

– Не искам пари. Би трябвало да го знаеш.

– Обещаваме да не казваме нищо – примоли се Йон, но нямаше кой да го чуе.

Инез знаеше, че е безпредметно. Оказа се права за Клаес. Беше усетила, че на него нещо му липсва. Каквото и да бе сторил на момчетата, искаше да го скрие на всяка цена. Вече беше убил двама души и нямаше да остави никого да се измъкне жив. Всички щяха да умрат.

Леон потърси погледа ѝ и тя разбра, че и той си мисли същото. Двамата нямаше да изживеят други моменти заедно, освен тези, които си бяха откраднали досега. Бяха правили многобройни планове за съвместния си живот. Мислеха си, че ако изчакат, ако проявят търпение, някой ден ще имат общо бъдеще. Но явно нямаше да стане така.

– Знаех си, че тази курва крие нещо – каза Клаес внезапно. – Този поглед не може да се сбърка. Откога чукаш мащехата ми, Леон?

Инез мълчеше. Анели местеше поглед от нея към Леон и обратно.

– Истина ли е? – попита тя и за миг сякаш забрави за страха си. – Проклета кучка! Не можа ли да намериш някого на твоята въз...