Камила Лекберг - Бавачката на ангели

– Трябва да видим и какво е финансовото състояние на семейство Старк. Както и дали къщата е застрахована – каза Мартин предпазливо, поглеждайки към Йоста.

– Да не казваш, че сами са го направили? По-голяма глупост не бях чувал. Намирали са се в къщата, когато се е разгорял пожарът, освен това именно мъжът на Ева го е изгасил.

– Все пак си струва да се провери. Кой знае, може да са подпалили къщата, но после да са размислили. Аз ще се заема с това.

Йоста отвори уста, за да каже нещо, но после я затвори и излезе сърдито от кухнята. Патрик се изправи.

– Мисля, че Ерика също има доста информация.

– Ерика? Че защо? – учуди се Мартин.

– Отдавна се интересува от този случай. Всички във Фелбака са чували историята, а като се има предвид с какво се занимава Ерика, не е странно, че се е заинтригувала малко повече.

– Тогава говори с нея. Всяка информация е добре дошла.

Патрик кимна, но веднага почувства известно колебание. Представяше си какво ще стане, ако допусне Ерика до разследването.

– Да, ще я питам – каза той, надявайки се, че няма да съжалява за това.

8В Швеция основният празничен ден от Великденските празници е съботата, а не неделята. – Б. пр.

Леко разтреперан, Пърси наля две чаши от най-хубавия си коняк, след което подаде едната на съпругата си.

– Не разбирам какво си мислят! – каза Пютан, която веднага се зае с коняка.

– Дядо щеше да се обърне в гроба, ако знаеше за това.

– Пърси, трябва по някакъв начин да оправиш нещата.

Пютан вдигна чашата си и той не се поколеба да ѝ долее. Вярно, беше ранен следобед, но някъде по света вече минаваше пет часът. Ден като този изискваше силни питиета.

– Аз? Какво мога да направя аз?

Гласът му премина във фалцет, а ръцете му така се разтрепериха, че половината от коняка се озова извън чашата на Пютан. Тя дръпна рязко ръката си.

– Какво правиш, идиот такъв!

– Извинявай, извинявай.

Пърси потъна в един от големите захабени фотьойли в библиотеката. Чу се звук като от скъсване и той разбра, че тапицерията се е сцепила.

– Мамка му! – изруга Пърси, скочи от фотьойла и започна бясно да го рита, а наоколо се разлетяха парчета.

Целият замък беше на път да се разпадне, наследството му отдавна го нямаше, а сега копелетата от данъчното твърдяха, че трябва да се изръси с голяма сума пари, с каквато не разполагаше.

– Успокой се – каза Пютан, бършейки ръцете си със салфетка. – Нещата все ще се наредят по някакъв начин. Но не разбирам как може парите да са свършили.

Пърси се извърна към нея. Знаеше колко я плаши положението им, но не можеше да изпитва към нея друго, освен презрение.

– Как може да са свършили парите? – изкрещя той. – Имаш ли някаква представа колко харчиш всеки месец? Осъзнаваш ли изобщо колко струват всички тези пътувания, вечери, дрехи, чанти, обувки, бижута и кой знае още какво?

Не беше типично за него да крещи по този начин. Пютан се отдръпна назад и го зяпна. Пърси я познаваше достатъчно добре, за да знае, че в момента тя претегля двете алтернативи: да му се опълчи или да го успокои. Чертите на лицето ѝ омекнаха и той разбра, че Пютан е избрала второто.

– Скъпи, да не се караме за някакви си пари – каза тя, след което нагласи вратовръзката му и загащи ризата, която беше излязла от панталоните. – Ето. Сега отново изглеждаш като моя елегантен господар на замъка.

Пютан се долепи до него и Пърси усети как омеква. Днес беше облечена с роклята от Гучи и както винаги, на него му беше трудно да ѝ устои.

– Ще направим така: обади се на одитора и отново прегледайте сметките. Положението не може да е толкова зле. Сигурна съм, че разговорът с него ще те успокои.

– Трябва да говоря със Севастиан – промърмори Пърси.

– Севастиан? – повтори Пютан, а на лицето ѝ се изписа такова изражение, все едно бе изяла нещо гадно. – Знаеш, че не ми харесва да общуваш с него. Защото тогава аз трябва да общувам с простоватата му съпруга. Те чисто и просто нямат класа. Севастиан може да има колкото си иска пари, но ще си остане селянин. Чух слухове, че от отдела за финансови престъпления дълго време са го държали под око. Не са открили доказателства за злоупотреби, но е само въпрос на време, и не бива да имаме нищо общо с него, когато това се случи.

– Парите не миришат – каза Пърси.

Знаеше какво ще каже одиторът. Че парите са свършили. Не беше останало нищо и за да се измъкне от тази каша и да спаси замъка „Фюгелста“, Пърси имаше нужда от капитал. Единствената му надежда беше Севастиан.