Камила Лекберг - Бавачката на ангели

– Влизай! – викна Ерика някъде отвътре.

Ана прекрачи прага и събу обувките си.

– Ей сега идвам, сменям пелените на близнаците.

Ана влезе в кухнята, където се чувстваше като у дома си. Едно време къщата бе принадлежала на родителите им и тя познаваше всяко кътче. Преди няколко години имотът стана причина за караница, която едва не развали отношенията ѝ с Ерика, но това бяха други времена, друг свят. Понастоящем дори се шегуваха с това и говореха за „ПЛ“ и „СЛ“, което означаваше „Преди Лукас“ и „След Лукас“. Ана изтръпна. Тържествено си беше обещала да мисли възможно най-малко за бившия си мъж и постъпките му. Него вече го нямаше. Единственото останало от Лукас беше най-хубавото, с което някога я бе дарявал: Ема и Адриан.

– Искаш ли нещо за хапване? – попита Ерика, щом влезе в кухнята, понесла близнаците.

Момчетата грейнаха, когато видяха вуйна си. Ерика ги остави на пода, а те веднага се втурнаха към Ана и опитаха да се качат в скута ѝ.

– Спокойно, спокойно, има място и за двама ви – каза Ана и ги вдигна един по един, след което погледна към Ерика. – Зависи с какво ще ме почерпиш.

Ана протегна врат, за да види какво може да предложи сестра ѝ.

– Какво ще кажеш за бабиния сладкиш с ревен и бадеми? – попита Ерика и вдигна един сладкиш, покрит с прозрачен целофан.

– Шегуваш се. На това не мога да откажа.

Ерика отряза две големи парчета и ги сложи в поднос, който остави на масата. Ноел веднага се хвърли към сладкиша, но Ана успя да отмести подноса в последния момент. Взе едно от парчетата и отчупи малко на момчетата. Ноел напъха щастливо целия залък в устата си, докато Антон отхапа внимателно крайчето на своето парче и се усмихна до уши.

– Толкова са различни – каза Ана и разроши малките русокосковци.

– Мислиш ли? – отвърна Ерика иронично и поклати глава.

Беше наляла кафе и по навик остави чашата на Ана извън обсега на близнаците.

– Ще се справиш ли, или да взема единия? – попита тя, гледайки към Ана, която с известно усилие се опитваше да балансира с децата, кафето и сладкиша едновременно.

– Няма проблеми, толкова е приятно да ги държа – каза Ана и подуши леко темето на Ноел. – Къде е Мая, между другото?

– Седи като залепена пред телевизора. Новата ѝ голяма любов в живота е Мойе 7. В момента е на трети сезон, „Мими и Мойе на Карибските острови“. Сигурно ще повърна, ако още веднъж чуя „На един слънчев бряг в Карибите...“.

– В момента Адриан е обсебен от Покемон и също ме побърква – каза Ана и внимателно отпи глътка кафе, изплашена да не полее децата, които шаваха в скута ѝ. – Ами Патрик?

– На работа е. Има подозрения за умишлен палеж на Вальо.

– Вальо? В коя къща?

Ерика изчака малко, преди да отговори.

– Детската колония – каза след това със зле прикрито вълнение в гласа.

– Ужасно. Винаги са ме побивали тръпки от това място. Представяш ли си, просто да изчезнат?

– Да, така е. Нали знаеш, че от време на време опитвах да изровя нещо повече, и си мислех, че от историята може да се получи книга, ако открия нещо. Но нямаше за какво да се хвана. Досега.

– Какво искаш да кажеш?

Ана лапна голяма хапка от сладкиша с ревен. Тя също имаше бабината рецепта, но се случваше да пече горе-долу толкова често, колкото минаваше чаршафите през преса. С други думи никога.

– Върнала се е.

– Коя?

– Ева Елвандер. Само че фамилията ѝ вече е Старк.

– Малкото момиче? – попита Ана и зяпна Ерика.

– Именно. Тя и мъжът ѝ са се пренесли на острова и ще ремонтират къщата. А ето че някой се е опитал да я подпали. Такова нещо те кара да се замислиш.

Ерика вече дори не опитваше да скрие ентусиазма си.

– Възможно ли е да е съвпадение?

– Да, разбира се. Но все пак е доста странно. Ева се връща и изведнъж започват да се случват разни неща.

– Случило се е само едно нещо – отбеляза Ана.

Знаеше колко лесно Ерика си съчинява теории. Фактът, че сестра ѝ е написала редица щателно проучени и добре обосновани книги, беше чудо и мистерия, която Ана така и не бе успяла да разгадае.

– Да, добре, едно нещо – каза Ерика и махна с ръка. – Изгарям от нетърпение Патрик да се прибере. Всъщност исках да отида с него, но нямаше кой да гледа децата.

– Не мислиш ли, че щеше да изглежда малко странно, ако се беше появила редом с Патрик?

Антон и Ноел, на които вече им бе омръзнало да седят в скута на Ана, слязоха на пода и се затичаха към всекидневната.

– Уф, все пак смятам в скоро време да отида да поговоря с Ева.