Камила Лекберг - Бавачката на ангели

– Ти да не си се побъркала? Крадеш бижутата?

Той направи крачка напред и вдигна ръка.

– Точно така. И те съветвам да не се опитваш да ми попречиш. Защото тогава ще отида право при пристава и ще му кажа какво си ми сторил.

– Само да посмееш! – каза той и сви юмруци, но изражението му се отпусна. – И кой ще повярва на дъщерята на Бавачката на ангели?

– Мога да бъда доста убедителна. А слуховете ще плъзнат наоколо по-бързо, отколкото можеш да си представиш.

Той отново помръкна и като че ли се заколеба, затова тя реши да го улесни.

– Имам предложение. Когато милата ми приемна майка открие, че бижутата са изчезнали, ще направиш всичко възможно, за да я успокоиш и да ѝ помогнеш да разбере, че е най-добре да забрави за станалото. Ако ми обещаеш това, ще получиш специално възнаграждение, преди да си тръгна оттук.

Дагмар тръгна към приемния си баща. Вдигна бавно ръка, сложи я на достойнството му и започна да търка. Очите на стопанина на къщата веднага блеснаха. Дагмар знаеше, че вече има власт над него.

– Разбрахме ли се? – попита тя, разкопчавайки бавно панталоните му.

– Разбрахме се – каза той, сложи ръка на темето ѝ и натисна главата ѝ надолу.

Кулата за скокове в Бадхолмен се издигаше все така величествено към небето. Ерика решително отпрати спомена за обесения мъж, който бавно се клатеше от върха на кулата. Не искаше да се връща към ужасяващата случка дори в мислите си. Бадхолмен също се стараеше да я разсее. Малкото островче, намиращо се съвсем близо до брега на Фелбака, приличаше на искрящо бижу в морето. Хостелът там беше популярен и лятно време често бе пълен догоре, а Ерика добре разбираше защо. Мястото и старомодният чар на сградата бяха неустоима комбинация. Но днес не успяваше да се наслади истински на гледката.

– Всички ли са тук?

Ерика се огледа напрегнато наоколо и преброи децата. Три необуздани фигури, облечени с яркооранжеви спасителни жилетки, тичаха наоколо в различни посоки.

– Патрик! Можеш да ми помогнеш малко – викна тя и сграбчи голямата яка на жилетката на Мая, която тъкмо в този момент профуча покрай нея в опасна близост до ръба на кея.

– А кой тогава ще подкара лодката? – отвърна Патрик.

Лицето му беше почервеняло и той разпери въпросително ръце към Ерика.

– Нека първо ги вкараме в лодката, преди да са изпопадали във водата, пък тогава ще палиш мотора.

Мая се въртеше като червей, опитвайки да се изплъзне, но Ерика беше хванала здраво яката ѝ и не я пускаше. Със свободната си ръка улови Ноел, който тичаше след Антон с пухкавите си крачета. Сега поне имаше само едно дете на свобода.

– Ето, вземи ги.

Ерика повлече непокорните деца към моторницата, която беше завързана за кея. Патрик се качи на дървената палуба с раздразнено изражение. Щом Мая и Ноел се озоваха в лодката, Ерика се обърна рязко, за да догони Антон, който вече се беше приближил доста до каменния мост, който свързваше Бадхолмен с брега.

– Антон! Спри! – изкрещя тя, без да предизвика някаква реакция у сина си.

Лесно го настигна, въпреки че той крачеше бързо. Антон започна да се дърпа и запищя истерично, но Ерика го вдигна решително в прегръдките си.

– Боже господи, как можах да си помисля, че това е добра идея? – каза тя накрая, подавайки хлипащия Антон на Патрик.

Плувнала в пот, тя отвърза въжето и скочи в лодката.

– Всичко ще е наред, трябва само да излезем в открито море.

Патрик завъртя ключа, за да запали двигателя, който, за щастие, тръгна от първия път. Патрик се наведе, за да откачи въжето при кърмата, докато с другата ръка подпираше съседната лодка, за да не я блъснат. Не беше лесна задача да се излезе от пристанището. Лодките бяха наредени нагъсто и ако не бяха фендерите, нито тяхната моторница, нито тези в съседство щяха да се разминат без щети.

– Извинявай, че ти се сопнах.

Ерика се настани на пейката, след като накара децата да седнат на пода.

– Вече го забравих – викна Патрик и бавно завъртя ръкохватката на румпела. Лодката се обърна с кърмата към пристанището и носа към Фелбака.

Беше ослепително красива неделна сутрин, с ясносиньо небе и огледално гладко море. Чайките кръжаха с крясъци над тях и щом се огледа наоколо, Ерика забеляза, че на много от лодките хората закусваха. Вероятно имаше и доста махмурлии, които си отспиваха. Младежите, дошли за уикенда, обикновено доста си пийваха в събота вечер. Хубаво е, че това време отмина, помисли си Ерика и погледна значително по-нежно към децата, които сега кротуваха на пода на лодката.