Брайън Кийн - Градска готика

— Не, не са, г-н Уоткинс! — Дуки посочи с фенерчето.

Пери завъртя глава, следвайки лъча светлина през стаята. На стената имаше два прозореца. И двата бяха закрити от дебели листове мухлясващ шперплат, но за разлика от прозорците на долния етаж, не бяха зазидани. Погледна отново към пода. Полуизгнилото дюшеме беше покрито с дебел пласт прахоляк и мъртви насекоми. Единствените признаци за нечие присъствие бяха собствените им следи и кръвта на Джамал, която се стичаше в локвичка. Явно в стаята не бе влизано от дълго време. Имайки предвид влажността на въздуха, беше напълно вероятно дървото да е омекнало, а и би могло онзи, който пръвоначално е преградил прозорците, да не ги е проверявал наскоро.

Скръстил пръсти зад гърба си, Пери прекоси стаята и почука по дъската върху единия прозорец. Беше здрава. Почука на втората. Листът шперплат бе нашарен с мухъл и гъби, и беше влажен. Затаил дъх, ръгна острия ръб на лоста под него. Острието потъна в дървото достатъчно лесно.

Пери се разплака. Обърна се към Лео и Дуки със стичащи се по мръсните бузи сълзи на облекчение.

— Гнило е. Не напълно, но достатъчно, така че смятам, че ще успея да го махна!

Те се взираха мрачно в него, сякаш не разбираха какво им казва.

— Можем да се измъкнем — прошепна Пери. — През прозореца. Елате тук, момчета. Бързичко!

Вцепененото изражение на Дуки се разчупи, заменено от задавено недоверие. Лео също изглеждаше неуверен. Но сториха както ги бе помолил и прекосиха стаята. Застанаха до него с отпуснати край хълбоците ръце и се взираха навсякъде, само не и в Джамал.

Пери заби лоста под преградата на стената и го размърда напред-назад. Малко парче дърво се отчупи и се разцепи. Той го остави да падне на пода и откърти по-голямо парче с размер горе-долу колкото юмрук. Ухилен, нападна шперплата в самозабрава, без да му пука дали вдига шум. Щяха да са свободни до минути.

Преди да удари на твърдо дърво, успя да махне горе-долу половината плоскост, разкривайки и почти половината прозорец. След това напредъкът му се затрудни. Преградата беше поставена така, че му стана трудно да намери каквато и да е опора. Започва да се изморява.

— Мамка му.

— Какво има? — попита Лео. — Защо спря?

— Останалото е твърдо — изпъшка Пери. — Не мога да го откъртя!

Той избърса потта от челото си и замислено се втренчи в двамата младежи. След това се обърна и се опита да отвори крилото на прозореца. Пантите бяха ръждясали и не искаше да помръдне. Накрая Пери просто счупи стъклото на онази част, която беше освободил. Веднага ги лъхна прохладен ветрец. На стареца това му се стори едно от най-приятните усещания, които бе преживявал. Обърна се отново. Лео и Дуки изглеждаха ужасени.

— Някой ще чуе как се троши стъклото — скара му се Лео. — Ще ги доведеш право при нас!

— Знам! — каза Пери. — Ето защо трябва да действаме бързо. Дуки, ти си достатъчно кльощав да се пъхнеш през дупката. Тичай за помощ!

— Страхотен майтап, г-н Уоткинс!

— Я не ми се перчи, хлапе!

— Кого наричате хлапе?

— Нямаме време за тези глупости, Дуки. Излизай през шибания прозорец и върви да доведеш помощ! Полицията сигурно вече е пристигнала!

— Не бъдете толкова уверен — каза Лео.

Пери въздъхна, засрамен.

— Добре де, ако не са, кажи на жена ми какво е станало. Кажи ѝ да се обади отново на 911 и да им държи линията заета, докато не се появи някой. Тя трябва да успее да ги накара да пратят подкрепление. И докато се занимава с това, ти почни да тропаш по вратите и да будиш хората.

— И какво да им кажа?

— Кажи им, че сме в шибан капан тук вътре заедно с глутница психопати. Кажи им да си вземат факлите и вилите, точно като в онези старите филми за чудовища и да разбият проклетата входна врата! Сега изчезвай, Дуки!

Все още ококорен и стреснат, нервният юноша надникна през прозореца. След това преглътна с усилие и кимна.

— Добре де, ще ида.

— И си много прав, че ще ходиш — изръмжа Пери. — Само побързай. И внимавай. Няма да си ни особено полезен, ако си счупиш врата по пътя надолу.

— Хайде стига де, стига! — увереността се завръщаше в гласа на Дуки. — Не се коси, дедко!

Пери и Лео го вдигнаха и му помогнаха да се пропъхне през дупката. Гледаха как изчезва главата му, после раменете и гърдите, и после остатъка от тялото му, докато накрая Дуки се озова отвън на извития покрив. Обърна се, притисна длан към останалото стъкло и след това изпълзя встрани. Проследиха го как се отдалечава, докато в крайна сметка мракът не го погълна.