Брайън Кийн - Градска готика

Скуг сви рамене:

— Там, откъдето идват, има предостатъчно. Може дори да се доредя до малката госпожичка, дето се крие зад гърба ти.

— Не и тази нощ, няма да стане. Ще трябва да минеш през мен.

— Че аз и бездруго ще мина през теб, хлапе! Ще ти цепна корема и ще ти извадя червата, и ще ти ги покажа. След това ще изцедя лайната отвътре и ще те намажа целия с тях, преди да умреш.

— Кери — каза Ксавиър със спокоен и равен глас, — тичай към стълбите. Не се спирай!

— Но ти каза, че реката…

— Никога няма да я намериш сама. Сега тръгвай. Аз ще се оправям тук.

— Ксавиър, не мога!

— Виждаш ли какво държи той? — изрева Ксавиър. — Хайде де, махай се, чумата да те тръшне!

Кери се обърна и побягна. Когато погледна през рамо, Скуг и приятеля ѝ все още се премерваха един друг. Тя се втурна напред и когато отново се обърна, и двамата бяха изчезнали в мрака. Потърси стълбите и ги откри. В паниката си не забеляза трупа на Брет, докато не се препъна в него. Просна се върху каменния под и си одра до кръв коленете и лактите. Разплакана погледна към останките на младежа. Черепът му беше разцепен на две и изглеждаше така, сякаш нещо голямо и обло е пробило дупка в остатъците от мозъка му.

И двете му очи липсваха, а кървавите им орбити бяха разцепени и разширени, сякаш вътре е било забивано онова, което бе направило вдлъбнатината в мозъка му.

Кери се изправи на крака и хукна към стълбите, разтърсвана от хлипове и пориви за повръщане. Когато отвори уста да вдиша, от гърлото ѝ се изтръгна писък, който отекваше из помещението дълго след като го бе напуснала.

— Няма да стигне далеч — заяви Скуг.

— Ще видим какво ще стане. Може и да те изненада.

— Съмнявам се. Горе е Нойджъл, разправя се с още неколцина гости. Той обича дамите, такъв си е Нойджъл. Разбира се, обича също и момчетата. Мамка му, че той обича всичко, в което може да си пъхне чепа, стига първо да е усмъртено.

— Ти си извратено копеле, нали? — поклати глава Ксавиър, отвратен.

— Ето, пробвай и ти — Скуг хвърли главата на Хедър по него.

Когато зловещата реликва се удари в гърдите му, младежът се дръпна от ужас и изумление. Главата тупна на пода и се изтърколи встрани, оставяйки мокра следа. Ксавиър потръпна от отвращение и незабавно се засрами от реакцията си. Колко пъти бяха правили любов в колата му или в дома на родителите му, или пък в нейната къща, когато майка ѝ отсъстваше? Или онзи път след училищната пиеса, зад кулисите? Хедър беше толкова топла. Ухаеше толкова приятно. Бе толкова мека на допир. А сега момичето, с което се бе любил, бе сведено до това… Ксавиър се извърна встрани и измери Скуг с поглед. Сви юмруци. Усещаше устните си подпухнали и имаше чувството, че ушите и бузите му горят.

— Добре — подигра му се Скуг, — това е добре. Сега се вбеси едно хубавичко. Мислиш ли, че можеш да ме свалиш?

— Сега сме само двамата, болно копеле такова! Няма ги малките ти мутантки да ти помагат.

Скуг помаха с показалец във въздуха и след това подсвирна. Мракът оживя от шумолящи сенки. Един по един още неколцина изрода се изтърколиха, изкуцаха и доподскачаха по-наблизо, обкръжавайки полека Ксавиър. Някои от тях носеха фенерчета и лампи. Неколцина имаха оръжия — като се започне от груби каменни сопи и се стигне до сложни съоръжения. Обкръжиха младежа, ръмжейки като настървени кучета.

Скуг се ухили.

— Какво ще кажеш сега?

— Пъзльо — Ксавиър се постара да говори спокойно.

— Страх те е сам да си водиш битките, а?

— Ако се канех да те изям самичък, тогава да, ти щеше да си ми плячка. Но мисля, че и останалите от семейството ми биха искали да си ръфнат от теб. Освен това не обичам да си цапам дрехите!

Ухилен, Скуг прокара ръце по загорялата човешка кожа, която носеше, сякаш да приглади гънките.

Ксавиър зае бойна стойка и огледа набързо противниците си. Тези бяха по-различни от срещнатите досега. Личеше им отдалеч. И те бяха деформирани, но изглеждаха по-симетрични, по-балансирани. По-нормални. Един пристъпи по-близо до него. Беше гъвкав и мускулест, с широка челюст и широка уста, изпълнена с едри зъби. Очите му бяха прекомерно раздалечени и въобще нямаха белтъци, представляваха само огромни тъмни зеници.

— Дръж го, момче! — нареди Скуг. — А някои от вас да вземат да се качат горе и да помогнат на Нойджъл. Кажете му, че ми трябва кожата ѝ, така че да не се ебава с нея. Беше дълга нощ и взех да се уморявам!

Тварта с тъмните очи скъси разстоянието. Не ръмжеше, докато се приближаваше. Чак когато нападна, изрева и гласът му се разнесе из подземието. Останалите чудовища закрещяха в отговор.