Брайън Кийн - Градска готика

— Йо! Лео? Г-н Уоткинс? Добре ли сте?

— Аха! — подвикна Лео, толкова високо, колкото му се струваше безопасно. — Добре сме. Само ни изкарай оттук, мамка му, друже. И побързай!

— Всички са тук отпред. Ейнджъл и екипа му, и госпожа Уоткинс…

— Дуки — извика Пери, — не ми пука, ако ще да си докарал целия отряд на „Блекуотър“ 15 15 Охранителен отряд „Блекуотър“ ( Blackwater Personal Security Detail ) — в случая се има предвид „Багдадското клане“ на 16.09.2007 г., когато отряд от едноименния наемнически батальон, който е на договор с правителството на САЩ, по време на проправяне на път за военен конвой убива 17 и ранява 20 цивилни иракчани. Както разследването на ФБР установява, от тези 17 души „14 са застреляни безпричинно“. с все рота морски тюлени. Просто ни извадете оттук! Веднага!

— Махнете се от вратата — извика Дуки. — Ейнджъл е донесъл горелка!

Двамата пленници на къщата отстъпиха. Момичето се поколеба, стрелкайки с поглед ту вратата, ту тях. След мъничко ги доближи.

— Точно така — подкани я Лео. — Няма да те нараним. Онова, което се случи преди, беше просто плод на неразбирателство. Всичко ще е наред отсега нататък!

През стоманената бариера се разнесе съскането и цвърченето на ацетиленова горелка. За броени минути въздухът се изпълни с миризмата на нагорещен метал. След това обаче се разнесоха и други звуци.

Стъпки.

От вътрешността на къщата.

Идваше доста народ, ако се съди по звука.

— О, мамка му! — извика Лео. — Побързайте! Имаме си компания!

— Тихо — каза му г-н Уоткинс, — ще те чуят!

— И бездруго ни чуват — възрази юношата. — Да не смяташ, че няма да забележат тълпата или да помиришат резачката, а?

— Идваме — извика Дуки. — Само се дръжте!

Отвън настъпи голямо оживление — мъжете на верандата си ръмжаха, дърляха се и си крещяха заповеди. След това, бавно, металната врата бе изтеглена настрани, а иззад нея дузини лица занадничаха към пленниците с тревога и загриженост. Дуки стоеше най-отпред, скръстил ръце на гърдите си.

— Казах ти, че ще се справя с тая задача — каза, ухилен.

Лео и Пери забързаха да излязат навън. Окървавеното момиче закуцука помежду им. Спряха пред прага, разблъсквайки множеството ръце, протегнали се към тях.

— Да му се не види — каза Лео, — целият квартал е тук!

— Така изглежда — съгласи се г-н Уоткинс и се ухили, забелязал в тълпата жена си.

Очите на Дуки се ококориха, когато видя окървавеното момиче.

— Приятелите ѝ още ли са вътре?

— Не знаем — отвърна Лео. — Не иска да говори. Мисля, че е в шок или нещо такова. Както се държи, обзалагам се, че вече са мъртви!

Зад тях трополящите стъпки затупкаха по-близо. Сякаш идваха от всички посоки и изпод всяка врата. Стените и дюшемето вибрираха от звука. От тавана се посипа прах. Лампите се залюляха.

Г-н Уоткинс щракна с пръсти пред лицето на момичето и успя да привлече вниманието ѝ. Тя се втренчи сляпо в него.

— Другарите ти живи ли са?

Тя примигна срещу него. Пери се спогледа с Лео, намръщи се и отново се съсредоточи върху момичето.

— Чуй ме, малката! Има ли вътре заклещени твои приятели?

Тя почти незабележимо сви рамене и простена, дрезгаво и жалостиво.

Г-н Уоткинс се обърна към Лео:

— Изведи я навън и намери кой да ѝ помогне!

Младежът се намръщи:

— А вие какво ще правите?

— Ами — ще направя онова, което някой трябваше да стори още преди години. Ще довърша това място веднъж завинаги!

— Да не сте луд? Та те идват!

— Прави каквото ти казвам, Лео! Отведи я в безопасност! Време е да започнем да почистваме този квартал!

Тълпата се раздели и пропусна Лео и раненото момиче да минат. Хората зяпваха като видеха в какво състояние е тя. Повечето от събралите се граждани ги последваха, крещейки въпроси. Пери се ръкува с Ейнджъл, собственикът на гаража.

— Благодаря. Радвам се, че донесе и горелката!

— Не го и споменавай. Какво, да му се не види, става тук, г-н Уоткинс?

— Мога ли първо да ти изкрънкам една цигара?

В далечината се разнесе вой на сирени. Механикът изрови смачкан пакет цигари и връчи едната на Пери. Той я пъхна в устата си, без да я пали. Сирените приближаваха. Също и суетнята в къщата. Забързаните стъпки бяха съпроводени от хор от вой и ръмжене. Пери видя как при този звук Дуки потреперва.

— Полицията накрая реши да се покаже? — попита го старецът.

Младежът нервно кимна, устремил поглед над рамото на събеседника си.

— Аха, казаха, че идели. Най-добре да се махаме, г-н Уоткинс, какво ще кажете?