Брайън Кийн - Градска готика

Ейнджъл се намръщи срещу усилващите се шумове, разнасящи се откъм къщата.

— Какво, по дяволите, е това?

— Обади се на 911 — Пери взе дюзата на горелката от собственика на гаража и пристъпи навътре в къщата. — Кажи им, че ще ни трябва и пожарната!

Настрои пламъка на минимална височина и запали цигарата си с него. Затвори очи и вдиша.

— Ммм, хубаво!

— Да не сте откачил, да го еба? — извика Дуки. — Я си обирайте крушите оттук, г-н Уоткинс!

Пери не му обърна внимание.

— Направи както казах. Обади се на 911. Докарай тук няколко пожарни!

Без да каже нито дума повече, той отново усили цвърчащия син пламък и го прокара по стените. Както и подозираше, въпреки всепроникващата влага пламнаха бързо. Опита се да не мисли за липсващите хлапета. Съдейки по състоянието на момичето, сигурно бяха мъртви. Най-вероятно бяха изклани по същия начин като Маркъс, Крис и Джамал.

— Те трябва да са мъртви — прошепна той около цигарата си. — Трябва!

Повтаряше си го отново и отново в опит да успокои съвестта си. Тази зловеща история трябваше да се свърши. Та колко години това място представляваше петно върху квартала, разпростиращо отровните си корени през цимент и стомана? Колцина бяха изчезнали през годините? Трябваше да се сложи край на всичко това. Ако хлапетата бяха живи — а Пери много се съмняваше това да е възможно, — то тогава щяха да са последните жертви, паднали някога в къщата.

Наведе се и прокара пламъка на горелката по килима и пода. Обзе го искрено усещане за покой, когато окървавените дъски почерняха и запушиха, а след това избухнаха в пламъци. Срещу него блъвна гъст дим. Огънят се разрасна, заглушавайки стъпките и ръмженето. Пери за момент мерна нещо на площадката на горния етаж — странен, гол, ужасяващо деформиран силует. След това димът го изличи.

Старецът отстъпи назад и прокара горелката по протежение на разбитата рамка на входната врата. След това, приключил със задачата, връчи отново „оръжието“ си на Ейнджъл и заедно с него и с Дуки забърза надолу по верандата.

— Мисля, че ви казах да викнете пожарната. Все едно, вероятно вече няма значение. Може би просто трябва да оставим съборетината да гори, докато се изравни със земята. След това ще звъннем.

Ейнджъл изумено се взираше в Пери. Дуки поклати глава и се ухили.

— Ама че сте кораво копеле, г-н Уоткинс!

— Благодаря. И внимавай какви ги говориш, синко. Няма нужда така да обиждаш майка ми!

Пери се обърна едва когато стигна до улицата и стисна Лауанда в обятията си,. Отворената входна врата бълваше гъсти кълба черен и бял дим, а пламъците вече се издигаха високо, докосваха надвисналата над верандата стреха и се катереха към втория етаж. Предположи, че след броени минути огънят ще е обгърнал цялата постройка. Стори му се, че мярка на прага няколко деформирани силуета да се очертават смътно на фона на вихрещите се облаци дим, но когато погледна отново, те бяха изчезнали.

Пери поведе Лауанда и Дуки през тълпата, отказвайки да отговаря на чиито и да било въпроси, включително тези на жена си. Когато стигна до Лео и момичето, те петимата се обърнаха отново към огнения ад.

— Ти ли я запали? — попита Лео. — Ченгетата няма ли да ти причинят главоболия, г-н Уоткинс? Всичките тези хора те видяха да го правиш…

— Може би — каза Пери и се усмихна тъжно. — Но подозирам, че никой няма да се обади. Така се случват нещата тук, в квартала.

— Вярно си е — съгласи се Дуки. — А пък и никой няма да плаче, че оная къща е изгоряла.

— Ако питат — допълни Пери — просто ще им кажа, че нямам представа кой е запалил пожара. Ще го припишем на някой от убийците. В крайна сметка, къщата беше стара и изгнила. Истинска клада.

— Аха — съгласи се Лео. — Вярно си е.

— Знаете какво казват — изкиска се Дуки. — Случват се гадости и толкоз…

При тези думи застаналото до Лео момиче се вцепени и се разпищя.

Все още пищеше, когато пристигнаха полицията и линейките.

За това ново издание на „Градска готика“ благодаря на всички в „Дедайт Прес“; Алън Кларк, Кели Оуен; Марк „Дезъм“ Силва и Тод Кларк (които направиха предварителен прочит на оригинала); Джеймс Е. Муър; Пол Синурия; Майк Ломбардо (за тениската на „Филиспорт“); Мари СанДжовани; синовете ми; и на моите верни читатели.

Игра на думи, която реално няма добър аналог на български: To get crabs (англ.) означава както „да хапнеш раци“, така и „да пипнеш срамни въшки“. Употребата на двусмисления израз е редовна закачка на известни с хубавата си морска кухня градове (като Филаделфия). Най-близкият аналог са бубите (копринени и срамни съответно), но отглеждането на копринени буби далеч не е толкова разпространено занимание. Всички бележки под линия са на преводача. — Б.изд.