Брайън Кийн - Градска готика

Кери без проблеми стигна до мазето и влезе в него през широка пукнатина в стената. Когато се озова в задушното помещение, под пръстите ѝ жвакаше червена глина. Избърса длани в панталоните си, поглеждайки надолу, докато го правеше. Когато вдигна очи, пред нея бе застанал някой.

Кери изпищя, а непознатият се втурна към нея и притисна длан към устата ѝ. Ръката му бе покрита с прахоляк и съсирена кръв, всъщност целият бе покрит с тях. Носеше дрехи, но одеждите бяха почти невидими под мръсотията и кръвта, също и лицето му. Момичето не разпозна Ксавиър, докато той не я заговори — и дори тогава не бе напълно убедена.

— К… Кери?

Гласът му бе напрегнат и дрезгав. Кери се бореше с него и той притисна по-плътно длан към устата ѝ.

— Шшшшт, Кери, спри! Аз съм. Аз съм, Кери! Ксавиър!

Тя спря да се съпротивлява и си позволи да се отпусне. Ксавиър полека свали длан от устата ѝ и момичето се втренчи в него, зяпнало от изненада. Отстъпи една крачка назад.

— Аз съм — прошепна той отново, вдигнал ръце, за да я успокои. — Добре ли си?

— О, Боже мили… Ксавиър?

— Аха, аз съм. Наистина съм аз.

— Дявол да го вземе! Не мога да повярвам…

Тя се затича към него и обви ръце около врата му, без да обръща внимание на кръвта и мръсотията. Стисна го здраво и Ксавиър отвърна на прегръдката ѝ. И двамата не искаха да се разделят.

— Добре ли си? — попита той отново.

Кери кимна, опряла глава в гърдите му.

— Аха. Порязвания и драскотини. Почти ме… — опита се да каже „изнасилиха“, но думата заседна в гърлото ѝ. — Добре съм. А ти? Всичката тази кръв!

— Повечето не е моя.

— Ами китките ти? Исусе Христе, изглежда наистина зле, Ксавиър!

— Всичко е наред. Добре съм. Раните спряха да кървят. Веднага щом се измъкнем оттук, ще ида в болницата да ме минат с дезинфектант и да ме закърпят — и ще съм като нов.

Духът на Кери се повиши и главата ѝ се проясни.

— Намери ли изход?

— Аха. Търсех ви къде ли не, на места, където още не бях ходил, но след това ме светна идеята да се върна тук и че може някой от вас да се завърти наоколо или да се е крил тук през цялото време. Но да, намерих изход. Има един канализационен тунел. Тези твари, дето живеят тук, са си проправили път към него. Вътре има малка рекичка. Можем да следваме водата, след като намерим Хедър и Брет.

— Далече ли е?

— Бая ходене е, но съм запомнил пътя. Да си виждала останалите?

— Ами… Брет е мъртъв.

— О, мамка му. Сигурна ли си?

Кери кимна и обърса очи.

— Сигурна съм. Когато побягнахме, го спипа онази твар, Нойджъл, дето уби Стеф и Тайлър. Размаза Брет в стената точно под стълбите нагоре. Брет спря да пищи след това.

— Дявол да го вземе.

— Ами… сигурно трябваше… да му помогна, но не можех.

— Няма нищо — Ксавиър приглади косата ѝ. — Ами Хедър? Тя сигурно е добре. Виждала ли си я?

— Не. Не и откакто се разделихме.

— Тя е точно тук — обади се глас в тъмното.

Стреснати, Кери и Ксавиър се отделиха един от друг и се заоглеждаха трескаво в мрака. Гласът бе познат. Дрезгав и тътнещ.

— Скуг — каза Ксавиър. — Ти, болно копеле!

Кискайки се, Скуг излезе на по-светло, понесъл отрязаната глава на Хедър в ръка. Стъклените ѝ очи се взираха в нищото. Устата ѝ бе отворена, сякаш молеше за помощ. От разкъсаната ѝ буза висеше и се люлееше голямо парче кожа. Цялото ѝ лице имаше цвета на натъртен плод. От смазаната ѝ шия висяха ивички плът.

Ксавиър затвори очи и въздъхна. Кери прикри лицето си с ръце. Заби нокти в бузите си и се втренчи в главата на приятелката си с ужас.

— Значи я познахте и двамата? — попита Скуг. — Добре. Наистина хубаво. Беше ми дяволски трудно да измъкна главата ѝ от онез ми ти боклуци. Те я искаха за себе си, нали разбирате? Но боклуците са такива. Алчни малки копеленца. Ето защо ги държим там долу. Докато се добера до нея, само това беше останало. Срамна работа, честно. Канех се да използвам и останалите ѝ части. Нямам никаква полза само от главата ѝ, може би освен да я туря на края на хуя си и да потанцувам с нея насам-натам. Може да изчукам дупката на врата. Какво ще кажеш, любовнико? Искаш ли да я оправиш за последно?

— Да ти го начукам! — гласът на Ксавиър бе натежал от мъка и едва-едва се чу.

Скуг се засмя:

— Не си толкоз корав без малкото си коланче, а? Предизвика много проблеми тази нощ. Не знам как си успял да се измъкнеш. Очаквах отдавна да си одран и изкормен.

— Случват се гадости — Ксавиър пристъпи между Кери и Скуг, поставяйки момичето зад гърба си. — Винаги ми е била такава философията. Обаче ти и твоите гнусни дружки наистина подложихте девиза ми на изпитание тая вечер. Както и да е, да, избягах. Съжалявам, че те разочаровах, преди да се измъкна обаче убих двете ти гаднярки-приятелки. И да ти кажа, умряха бавно!