Брайън Кийн - Градска готика

Внезапно Ксавиър осъзна, че останалите твари около него са се отдръпнали и сумтят и подвикват като мажоретки, докато техният по-едър спътник се търкаля по земята. Младежът присви очи. Стрелна с поглед противника си. Не беше голям като Нойджъл, но все пак бе зловещо едър. Както го гледаше, чудовището се олюля и след това започна да се изправя.

Ксавиър застина за момент, обмисляйки ситуацията. Врагът му бе по-голям, по-възрастен и много по-силен. Беше също и влиятелен. Нямаше как да сбърка какво се случва тук. Останалите от — какво беше това, племе, глутница… все тая — бяха отстъпили и оставяха на едрия тип да се погрижи за плячката. Разчитаха на своя лидер или поне техен поборник. Ксавиър се зачуди къде ли се намира новодошлият в йерархията на подземията. Очевидно Скуг бе нещо като водач. От Нойджъл явно се бояха. Кой беше този и как останалите щяха да реагират, ако го победи?

В мрака проблесна фенер. Ксавиър присви очи и ги прикри с ръка. Противникът му се изкиска. Младежът свали длан и го стрелна със злобен поглед. Чак сега забеляза, че противникът му е гол. Звярът приличаше на маймуна, с очи, потънали в тестявото, покрито с белези от пъпки лице под дебелите вежди.

Носът му почти не се виждаше, забелязваха се само ноздри, а пожълтелите му зъби бяха оголени в гневна гримаса. Ксавиър го беше надвил — беше го наранил — и той съвсем явно бе много ядосан от това. Намеренията му бяха ясни. Възнамеряваше да убива.

Ксавиър пък имаше други идеи.

Плю кръв на земята и остави едрия тип да се приближи, като се стегна и се опита да се подготви за схватката. Гигантът нападна. Въпреки полумрака, Ксавиър видя, че главата му е приведена и ръцете са отпуснати покрай хълбоците. Тварта не бе свикнала да ѝ отговарят. Беше се разкрила, беше се направила уязвимо в усилията си да изглежда дори по-едра, отколкото е в действителност.

Ксавиър отстъпи назад и се стрелна встрани, оставяйки на противника си мястото, което бе заемал преди миг. Адреналин плисна във вените на младежа, приливайки му нова сила. Изродът се завъртя бързо, изрева и замахна с ръка в бясна дъга. Този път Ксавиър не отскочи, а отрази удара, отбивайки го встрани и избутвайки ръката на чудовището встрани от тялото му. Разголено и изгубило равновесие, съществото се втренчи в дланта си, сякаш тя съзнателно го бе предала. Ксавиър сграбчи китката на нападателя си и го издърпа напред, нарушавайки равновесието му още повече. След това заби крак в гърдите на мутанта с все сили. Усети как под удара се чупят ребра и изсумтя доволно. Масивният тип изквича и се препъна. Младежът изви ръката му до степен на противника му да останат два варианта — да следва посоката, която Ксавиър му налагаше или да си строши китката. Тварта изпищя и се премести накъдето го искаше противникът му. Ксавиър го завъртя.

— Шибай се — плю. — Да не мислиш, че си кралят на шибаните пещерни канибали?

Заби коляно в бъбреците на врага си, веднага щом пред него се разкри гърбът му. Мускулите на тварта бяха твърди и юношата усети как кракът му омеква. Боецът квикна и Ксавиър го удари отново, не искаше да поема рискове. Този път противникът му изврещя и падна на колене. Младежът изви ръката му високо над главата и я усука.

Едрият тип се прегъна и рухна върху камъните. Ксавиър се приземи върху гърба на противника си с коленете напред, забивайки ги колкото се може по-дълбоко. Тварта нададе вой и се загърчи. Младежът бе принуден да се бори, за да удържи хватката си върху мускулестата ръка. Усука я отново и спря едва когато беше отделил рамото на противника си от ставата — с което боят приключи. Стенейки, чудовището потръпна отново и след това се отпусна, изгубило съзнание.

Ксавиър го стисна за врата. Останалите канибали отстъпиха, мърморейки приглушено. Под втренчените им погледи младежът изви шията на противника си и му счупи врата. След това остави трупа да падне и се изправи полека. Изкривените лица около него се втренчиха първо в мъртвеца, после в Ксавиър.

— Кой е следващият? — гласът на юношата прозвуча като пресекващо квакане. — Кой си го търси?

Можеше да познае, че са временно вцепенени — изненадани от непредвидения развой на ситуацията, в която ловецът се превръща в плячка.

— Хайде де — прикани ги, — кой иска да си го получи?

Глутницата отстъпи нервно. Едно от съществата изръмжа ниско и заплашително. Ксавиър знаеше, че колебанието им няма да продължи още дълго. Можеше да усети как се настройват едно друго за яростно нападение. Въздухът му се стори зареден. Наелектризиран. Трябваше да се възползва от объркването им, докато още можеше. Светлината на фенера като че ли се усилваше.