Брайън Кийн - Градска готика

Изскочи му някакъв силует — черно петно с човешки размер на фона на чернотата. Замахна към него и Ксавиър заби лакът в гърлото му, докато пробягваше край него. Чудовището изсумтя и падна на земята. Младежът не се спря да го види дали ще се изправи. Вместо това се затича още по-бързо. Прехапа подутата си устна, предизвиквайки свеж прилив на болка. Тя го пришпори. Кръв изпълни устата му. Пулсът му се ускори. Остро пробождане се стрелна по хълбока му, изви се нагоре и проникна под ребрата. Той се постара да пренебрегне болката и да се съсредоточи само върху бягството и дишането. Сумтенето и шумоленето също се ускориха, но звучаха така, сякаш са зад гърба му. Ксавиър призова всичките си сили и ускори ход още повече.

В този момент отново обмисли възможността да се върне назад — да се промъкне покрай чудовищата и да се насочи обратно към каналите. След това можеше да последва реката и да се надява да намери изход. Засрами се отново от тази мисъл, зяпнал поне за секунда от факта, че изобщо разглежда възможността да изостави останалите.

Чу нещо да изтропва отстрани. Отскочи надясно. Видя смътни очертания на извитата стена пред себе си, но не успя да компенсира достатъчно бързо. Лявото му рамо задра болезнено по грубата, наръфана повърхност и той усети как ризата му се къса. Същото се случи и с кожата. Заля го гореща вълна от болка и секунда по-късно по рамото му протече топла струйка. Ксавиър се отърси и се втурна отново в мрака. Нямаше как да разбере колко дълбока е драскотината или колко се е наранил, но болката го накара за малко да забрави участта си. Преследвачите му се разкрещяха и отново му я напомниха.

Дали го догонваха? Не беше напълно сигурен. Звучаха като че ли са по-близо, но мракът и устройството на пещерата придаваха странна акустика на звука. И в двата случая преследването трябваше скоро да приключи. Ксавиър не можеше да продължава да поддържа тази скорост. Изборът бе между схватка, прикриване и смърт и той вече не беше съвсем сигурен дали може да се скрие, без чудовищата да го забележат.

Така че му оставаха само два избора и един от тях беше просто неприемлив.

Ксавиър погледна през рамо и различи смътно силуети зад гърба си. Наистина го бяха доближили.

Обърна се и се втурна право към тях.

— Хайде, копелета недни!

Нямаше представа пред колцина бе изправен. Някои побягнаха, вероятно стреснати от внезапната му атака. Други устояха на място в очакване да стигне до тях. Трета група продължи да тича, за да го пресрещне и Ксавиър се засмя на глас, когато се сблъскаха. Риташе и удряше, напълно наясно, че и най-малка пауза или грешка ще доведе до смъртта му. Въпреки това усещаше определен умствен покой, предизвикан от простото желание да нарани колкото се може повече от враговете, преди да падне.

Ако паднеше.

Левият му юмрук улучи един от противниците — женска — отстрани във врата. Гърдите ѝ се люшнаха в тъмното, потривайки се в него. Жената се закашля яростно, притиснала мястото, където я беше ударил. Ксавиър почти не я забеляза. За него тя беше просто мигновен сблъсък; мишена, която, веднъж поразена, губеше важност. Останалите твари се приближаваха и се бутаха, размахвайки ръце. Той ги разблъска, стегна се и подскочи високо с надеждата, че тази маневра ще обърка изродите. Така и стана. Щом тварите се разпиляха и разкрещяха тревожно, петата на Ксавиър удари на кост и плът. Нещо изхрущя под обувката му. Усмивката му се разшири още повече. Мишената — нямаше как да познае дали е мъжко или женска — се удари в трима други от приятелчетата си мутанти. И четиримата се проснаха на земята.

Приземяването на Ксавиър не бе елегантно, но той устоя на крака и заби рамото си в лицето на следващия по ред нападател, преди да завърти бедра и да използва инерцията си да ръгне лакътя на другата си ръка в същата мишена. Тварта обаче не падна, а вместо това сграбчи ръката на Ксавиър и захапа оголената плът. Младежът изкрещя и дръпна силно, изтегляйки ръката си назад и оставяйки парче плът в устата на тварта. Отново замахна, улучи канибала по носа и го счупи от силата на удара. Стомахът му изкурка. От болката му се догади.

Следващият му замах пропусна, тъй като противникът се гмурна под замаха му и пристъпи напред. Беше мъжки и очевидно едър, тъй като буквално вдигна Ксавиър от земята и го заби в стената на пещерата. Тялото на младежа остана приклещено. Той стисна зъби, съскайки, докато противникът му прекарваше ноктестите си пръсти през гърдите и ребрата му, дерейки и режейки със същата диващина като бясна котка. Ксавиър заби с все сили коляно в слабините на тварта и след това, когато чудовището залитна, го довърши с другото коляно. Ритна наглеца отново, докато падаше на пода.