Брайън Кийн - Градска готика

Ксавиър полека отстъпи назад. Беше направил четири крачки, когато една от женските се спусна и награби трупа. Дебелите ѝ пръсти се вкопчиха в кожата и продраха дълги, кървави резки по протежение на корема. Друга от тварите коленичи и стори същото, забивайки пръсти между краката на мъртвеца.

Ксавиър продължи да отстъпва, осъзнавайки какво се случва. Това, което го спасяваше в момента, не бе израз на сила или на водачески претенции. Беше просто въпрос на икономика. Тези твари не бяха умни и развити като Скуг или Нойджъл и някои от останалите, с които се бе срещнал. Бяха по-диви. Бяха зверове. Ловуваха, понеже бяха гладни и след като Ксавиър не се канеше да изяде плячката си, щяха да го сторят те.

Той се обърна и закуцука напред колкото се може по-бързо. Не искаше да тича. Боеше се, че внезапното движение може отново да привлече вниманието им, както бягащият заек привлича лисицата или кучето. Чу звука от разкъсване на плът зад гърба си, съпроводен от лакомо мляскане и облизване на устни. Имайки предвид броя на тварите и как гладнишки се бяха нахвърлили върху трапезата, нямаше да им отнеме особено много време да приключат. Трябваше да се е махнал, преди ловът да се възобнови.

Щом веднъж прецени, че се е отдалечил достатъчно, Ксавиър се затича отново, връщайки се по стъпките си и насочвайки се към мазето с намерението да намери момичетата и след това веднъж завинаги да последва реката извън тези катакомби. Започваше да се бои, че ако не напуснат тъмницата в скоро време, ще стане точно като тези твари.

Или ще се трансформира дори в нещо още по-ужасно.

— Дай ми проклетия лост — каза Пери на Лео, — трябва да вдигнем тази врата преди някой от тях да се появи.

— Мислиш ли, че тук вътре има още? — попита Дуки, взирайки се във фоайето.

— Вероятно. Дръж фенерчето неподвижно!

— Не мога — заяви момчето. — Ръцете ми не спират да треперят!

— Трябва да намерим ключа за осветлението — каза Джамал. — Да го включим, за да виждаме всичко!

— Не — отговори му Пери, взимайки лоста от Лео. — Те си имат причина да изключат лампите. Ако ги светнем отново, ще разберат къде се намираме. Сега в момента трябва да се съсредоточим върху това да отворим отново проклетата врата!

Той се опита да намести лоста под ръба на металната плоча, но не успя.

— По дяволите. Колко добре щеше да е чукът на Маркъс да не се беше счупил в първата схватка! Много кофти, че никой от нас не може да вдигне гигантския чук на изрода, иначе просто можеше да избием вратата с него… Лео, я ела тук да ми помогнеш с тая работа!

Пери чу подсмърчане зад гърба си. Погледна през рамо и забеляза, че Лео се взира в пода. По бузите на тийнейджъра се стичаха сълзи.

— Лео!

Младежът вдигна глава и избърса носа си с длан.

— Извинявай. Какво каза?

Пери заговори по-меко.

— Помогни ми. Ще бутна вратата. Ти се опитай да ръгнеш лоста под нея.

Кимайки, Лео си взе обратно лоста. Пери се изправи, огледа коридорите, за да се убеди, че все още са сами и след това налегна на вратата. Потните му длани се плъзнаха по студената метална повърхност. Разкрачи се стабилно и напъна отново, опитвайки се едновременно да избута вратата назад и да я вдигне, та дори и само на милиметър. Сумтеше и напъваше, но тя отказа да поддаде. Разочарован, Пери сви юмруци и удари метала с две ръце. Единственият резултат беше, че го заболя зверски, а звукът отекна, вибрирайки през фоайето.

— Мамка му!

— Счупи ли си нещо? — попита Дуки.

— Не — старецът се обърна отново към младежите. — Добре, ще се наложи да се поогледаме. Сещате ли се как като влязохме, вратата се спусна зад нас? Всички чухме звука, нали? Трябва наблизо да има някакъв ключ или механизъм, който да я управлява. Ние само трябва да го намерим!

— Преди да ни намерят те — додаде Джамал.

Пери кимна.

— Точно така. Предполагам, че устройството е наблизо — или във фоайето, или в някой от коридорите. Дуки и Джамал, вие двамата претърсете фоайето. Ние с Лео ще огледаме коридора. Не се отделяйте един от друг и ако видите или чуете каквото и да е, викнете ни. Ясно?

Двете момчета кимнаха. Пери и Лео пристъпиха в коридора и заоглеждаха и двете му страни от пода до тавана, а Дуки и Джамал се заеха да минат под лупа фоайето. Пери сбръчка нос, вдишвайки прахоляка. Огледа сухите, пожълтели тапети, които на места се къдреха над напуканата мазилка. Въпреки пронизващата влага във въздуха, тази къща беше като заложен капан за пожар.