Джак Брул - Мисия „Вулкан“

— Някой ден най-после ще призная, че живея тук, и ще обзаведа помещенията.

— Забелязах липса на умения за обзавеждане — топло се усмихна Тиш. — Господи, ръката ти!

Мърсър погледна дясната си ръка. Кожата беше охлузена. Бе се опитал да я превърже в банята, но не бе успял, и раната се бе отворила. Болеше го и кървеше, но не беше сериозна. Мърсър взе чиста хавлия, но Тиш я грабна от ръцете му.

— Остави на мен — каза тя и започна да попива кръвта от раната.

Ахна, когато докосна ръката му, бавно я обърна и я разгледа съсредоточено.

Ръцете му бяха оформени от труда и болката. Дланите бяха загрубяли и мазолести, а горната им страна бе осеяна с белезникави белези. Ноктите му бяха грижливо поддържани, макар че единият бе напукан чак до кожата. Но въпреки нараняванията, пръстите му бяха дълги и хубави. Тиш пусна ръката му и го погледна в очите.

— Изкарвам си прехраната с физически труд и това са инструментите ми — усмихна се Мърсър.

— Тогава предполагам, че това охлузване не те безпокои много.

— Безпокои ме, по дяволите, но няма да го призная.

Тя отмести поглед встрани и когато заговори, гласът и беше сериозен.

— Искам да ти благодаря, че спаси живота ми. Господи, колко банално прозвуча.

— Това е най-малкото, което мога да направя, след като баща ти спаси моя живот навремето. Как е Джак?

— Татко ми почина преди около година. Не знаеше ли?

Лицето му пребледня.

— Щях да ти го кажа в болницата, но онзи мъж влезе в стаята — добави тя.

— Как?

— Загина на нефтена платформа край Индонезия. Преобърнала се от силен тайфун.

Мърсър се вцепени и се наложи да се подпре на бара, за да не падне. Без да пророни дума, той изтича в спалнята си и след минута се върна, като държеше телеграмата, изпратена от Джак Талбът. Мърсър я подаде на Тиш. В първия миг тя сякаш се страхуваше да я докосне, но после я взе и бързо я прочете.

— Нищо не разбирам — озадачи се тя, поглеждайки Мърсър.

— И аз. Но някой иска да ме забърка в тази история, за каквото и да става дума. А ти наистина си в опасност. — Той изпи бирата и извади още една от хладилника. — В болницата каза, че нямаш представа защо те охраняват, нито защо баща ти или онзи, който е изпратил телеграмата, смята, че си в опасност.

— Да. Аз съм морски биолог. Кой би искал да ме убие? И между другото, как разбра, че мъжът, който влезе в стаята ми, не е лекар?

— Първо, той каза, че е уролог. Аз казах същото на пазачите от ФБР. Единият от тях трябваше да дойде да провери документите ми. Освен това никой лекар не обикаля болницата с улични обувки, при това груби като неговите. — Мърсър сви рамене. — А що се отнася до това защо някой иска да те убие, ще трябва да разберем. Очевидно е, че тази история е свързана с последното пътуване на „Океански търсач“. Защо не ми разкажеш всичко?

Тиш бе готова да се разплаче и трябваше да нормализира дишането си, преди да заговори.

— Мислиш ли, че всички онези хора са били убити заради мен? — изхлипа тя.

Мърсър заобиколи бара и я прегърна. Косите и ухаеха на болничен сапун и бяха гладки и хлъзгави. Той я погледна в очите и заговори тихо.

— Смятам, че никой не е трябвало да оцелее от онова пътуване. А сега, разкажи ми за него.

Тиш изчака малко, за да се успокои.

— Преди няколко седмици на плажа на Мауи на запад от Хана бяха намерени седем сиви кита. Всичките бяха мъртви. Биолог от университета в Хавай им направи аутопсия и установи, че храносмилателните им трактове са запушени с минерали — петдесет и пет процента силициев двуокис, магнезий, калций, желязо и следи от злато.

— Описваш лавата.

— Така помисли и биологът. Теорията му беше, че китовете били привлечени от огромни колонии планктон, които обикновено обграждат новообразуван подводен вулкан заради топлината. Докато ядат, китовете поглъщат и частиците лава във водата. Храносмилателният им тракт постепенно се задръства с минерали и те вече не могат да се хранят.

— И какво се случи после?

— Повикаха НАОМ да разследва случая. Въздушното наблюдение на водите северно от Мауи не показа нищо — нито новообразуван остров, нито облаци, пепел или дори пара. После спуснаха сонари и след дванайсет часа откриха нов вулкан на около двеста мили от Хавайските острови. „Океански търсач“ бе изпратен късно вечерта в четвъртък. Двайсет и четири часа по-късно корабът експлодира. Спасиха ме и аз предположих, че е станал някакъв инцидент, но сега не знам какво да мисля.

Мърсър й наля още една чаша вино и отвори още една бира за себе си. Адреналинът му спадаше и той беше жаден.