Джак Брул - Мисия „Вулкан“

Обиколи площада два пъти, опитвайки да се отърве от преследвачите, сетне пое по Кей Стрийт. Маневрата му спечели само една-две секунди.

Мърсър извади пистолета „Хеклер и Кох“ и го сложи на коленете си. В пълнителя имаше осемнайсет патрона.

Той дръпна предпазителя и смъкна страничното стъкло. В колата нахлуха звуците на града.

Едното беемве ги настигаше отляво. Шофьорът се бе съсредоточил в пътя, но пътникът не откъсваше очи от Мърсър. Той му махна предизвикателно и извади пистолет „Берета“. Мърсър подпря оръжието си на рамката на стъклото и започна да стреля.

Първите пет куршума пронизаха мъжа. Тялото и главата му подскачаха при всяко попадение. Той се прегърби на седалката и следващите пет куршума пръснаха черепа на шофьора. Беемвето намали, започна да криволичи, блъсна се в едно от огромните дървета, опасващи Кей Стрийт, и после се върна на платното. В огледалото за обратно виждане Мърсър видя, че колата мина в другата лента и се заби в спрял боклукчийски камион. Предното стъкло се строши, когато двете тела излетяха през него.

Тиш бе пребледняла и нервно хапеше устни. Мърсър протегна ръка и окуражително стисна рамото й. Искаше му се да направи нещо повече, но ги преследваха още две коли.

Той мина на червено и зави по Пенсилвания Авеню. Преследвачите сториха същото. Минаваха край сградата на Световната банка, когато в ягуара рикошираха няколко куршума. Тиш се плъзна на пода и Мърсър започна да върти волана ту наляво, ту надясно, но куршумите продължиха да попадат в целта.

Уличното движение стана по-оживено. Мърсър бе принуден да спре за известно време, но за щастие и преследвачите бяха изостанали. Той се приближи до кръстовището на Седемнайсета улица с шейсет и пет километра в час и в същия миг светофарът светна в жълто. Мърсър превключи на втора скорост и настъпи до дъно педала на газта. Двигателят изсвири пронизително и ягуарът профуча през кръстовището.

Мърсър сви рязко надясно и качи колата на тротоара. Пешеходците се разбягаха. Той се върна на платното почти пред Белия дом. Едното беемве се опита да го догони, но се блъсна в дебелите бетонни противотанкови прегради, които пазеха резиденцията на президента. Другата кола не можа да се измъкне от задръстването.

Мърсър спря на ъгъла на Пен и Шестнайсета улица.

— Ето портфейла ми — каза той и го даде на Тиш. — Адресът ми е написан на шофьорската книжка и вътре има достатъчно пари, за да вземеш такси.

Той извади ключа за къщата си от връзката на стартера.

— Кодът на вратата е 36-22-34. Ще дойда веднага, щом мога.

— Ще се оправиш ли? — Очите на Тиш бяха широко отворени от страх.

— Не се тревожи. Върви.

Тя кимна, изскочи от колата и мигновено се сля с потока от хора, които бяха излезли в обедна почивка.

Мърсър подкара по Шестнайсета улица, мина край хотел „Вашингтон“, върна се на Пенсилвания Авеню и погледна в огледалото за обратно виждане. Още го преследваха, затова реши, че засега Тиш е в безопасност.

Докато си проправяше път през оживеното улично движение, той отново чу непогрешимия звук на автоматично оръжие. Първите изстрели рикошираха в багажника на ягуара и пробиха задното стъкло на десетина места, а следващите спукаха задната лява гума.

Колата стана неуправляема. Воланът беше като хлъзгаво живо същество в ръцете на Мърсър. Той разбра, че ягуарът е обречен. Лудешкото криволичене на колата бързо разчисти пътя и Мърсър навлезе в отсрещното платно. Най-после спря пред входа на метрото. В далечината се разнесе вой на полицейски сирени.

Той сложи нов пълнител в пистолета, изскочи от колата и побегна надолу по ескалатора, разблъсквайки с рамо хората. Пътниците недоволстваха, докато той си проправяше път през тълпата. Пазачът в стъклената будка беше последната му грижа. Стигна до перона и се стъписа, като видя, че няма достатъчно хора, за да се скрие. Обърна се и забеляза трима мъже, които бягаха към него. Оръжията им се виждаха под саката.

Лампите на пода започнаха да мигат, показвайки, че пристига влак. Разнесе се тътен. Мърсър знаеше, че ако се качи на влака, незабавно ще бъде убит. Тези хора очевидно не изпитваха угризения да разстрелват на публично място.

Шумът стана оглушителен и влакът изскочи от тунела. Спирачките изсвириха. Преследвачите на Мърсър бяха само на двайсетина метра и единият бръкна в сакото, за да извади оръжието си. Мърсър имаше само една възможност за бягство и се възползва, без да се замисля. Той хукна към края на платформата и скочи на два метра пред идващото влакче.