През 1536 година Манко Капак вдигнал закъснял бунт срещу испанците, обградил Куско и след продължителна обсада подпалил града. Но не могъл да поддържа въстанието и се оттеглил в планинската крепост Виткос, откъдето повел кампания срещу войниците на Писаро. През 1544 година испанците го убили. Дотогава от империята на инките изтичал постоянен поток от злато, сребро и изумруди. Товарели съкровищата на кораби в новия град Лима, откъдето ги изпращали в складове в Панама Сити. Оттам златото било премествано в карибските търговски центрове Номбрес де Диос или Порто Бело. Маршрутът на мулетата минавал по Ел Камино Реал, Кралския път. Веднъж в годината от Испания пристигали галеони, които откарвали плячката в Европа.
Като част от бунтовническата кампания срещу конквистадорите, Манко Капак изпратил хора, които да спрат потока от злато, сребро и скъпоценни камъни. Макар че не притежавали ненаситната алчност на испанците към благородните метали, инките смятали, че златото е Потта на Слънцето, главното божество в религията им, а среброто — Сълзите на Луната. Планът на Манко Капак бил воините му да нападнат кервана в най-гъстата част на джунглата, докато прекосява провлака, и да вземат колкото е възможно повече скъпоценности. Щом бъдело отнето от испанците, съкровището щяло да бъде скрито до времето, когато конквистадорите бъдат изгонени от Перу и империята на инките бъде възстановена.
С помощта на симароните, избягали роби, живеещи на малки племена в джунглата, воините на Манко Капак създали няколко тайни селища в Панама и почнали да се подготвят за нападенията. Като използвали информацията, събрана от избягалите роби, инките разучили маршрутите и графика и започнали атаките. Първите нападения били маломащабни и предпазливи и не донесли голяма плячка, но научили бунтовниците на много неща за оръжията и тактиката на испанците. Те започнали да нанасят бързи удари и да се оттеглят с каквото можели да носят в укрепленията си, далеч от местата, където испанците можели да ги преследват. Скоро инките атакували и по-големите кервани, с по триста и повече мулета, натоварени със злато от наскоро разработените мини в Потоси и Хуанкавелика.
В Перу въстанието на Манко Капак срещу Писаро завършило с убийството му. Синът му Сайри Тупак станал владетел, а инките в Панама продължили да нападат керваните със скъпоценности. През 1561 година Сайри бил отровен, но атаките не спрели. Изолирани в панамската джунгла, воините не знаели, че някога могъщата им империя се разпада. Те се смесили с избягалите роби и създали нови поколения бунтовници, които да продължат да нападат керваните. През 1572 година последното въстание на инките в Перу, оглавено от друг от синовете на Манко Капак, Тупак Амару, завършило с обезглавяването му в Куско. Последвало двувековно колониално владичество на испанците, които не престанали да пренасят през Панама богатствата на Новия свят към Стария. През цялото това време потомците на първата група воини на Манко продължили да ограбват керваните.
Докато за атаките на пирати като Хенри Морган и Франсис Дрейк срещу испанските крепости Номбрес де Диос и Панама Сити е известно повече, с тайните си нападения отдавна изолираните от родните си земи инки натрупали несметни богатства, за каквито не могъл да мечтае и най-кръвожадният корсар. По Кралския път било пренесено сребро на стойност един милиард долара само от една мина в Боливия и почти всеки товар в провлака бил нападан от бунтовниците. От керваните били отмъкнати неизброими тонове сребро и злато и милиони карати колумбийски изумруди — всичко това скрито някъде в панамската джунгла.
Подобно на останалите, тръгнали по пътя на легендата, Гари Барбър смяташе, че съкровището, откраднато веднъж от испанците и втори път от инките, е на стойност стотици милиони, дори милиарди долари по днешния курс.
Разбира се, проблемът беше там, че за атаките не съществуваше реално доказателство. Записките в дневниците от онова време бяха оскъдни и разказите бяха от втора, често от трета ръка. Повечето учени отхвърляха идеята, че в панамската джунгла в продължение на двеста години са живели инки. Смятаха, че разказите са истории за прикритие, измислени от конквистадори, които ограбвали собствените си кервани, за да не предадат плячката на испанската корона. Тъй като от инките не бяха намерени никакви следи, нито пък от приказното съкровище, учените мислеха, че легендата е била разпространена от едно-единствено документирано нападение на избягали роби. А после историята е била разкрасена, за да се прикрият системните грабежи на испанците на собствените им кралски кервани.
Читать дальше