Джак Брул - Хаос

— А дали Бауи е бил добре приет в своята област? — попита Айра.

Мърсър се засмя.

— Всъщност е бил съвсем изперкал. Истински фанатик, що се отнася до собствените му теории. Отказвал да повярва на друг, освен на себе си.

— Искаш да кажеш, че е бил луд?

— Абсолютно. С обсесивно-компулсивно разстройство, арогантен, както щеш го наречи. — Мърсър отново подхвана историята. — И така, той отива в Африка и на базата на проучванията си в гръцката митология открива мината. В дневника си споменава, че там имало древна стела.

— Какво е това стела?

— Каменен обелиск с издълбани изображения, използван от египтяните за означаване на военна победа или важно събитие.

— Значи всичко това стига чак до египтяните? Мърсър вдигна ръка.

— Това изпреварва историята, но ние с Кали видяхме такава стела на площада на селото. Висока около два метра и съвсем ерозирала. Бауи наел няколко местни жители да му помогнат да събере проби от рудата. И както вече знаеш, оттогава местните хора страдат от дълготрайно излагане на радиация. Той изкопал рудата и потеглил към пристанищния град Бразавил. Чак тогава разбрал, че не е единственият, който търси рудата Всъщност няколко групи били заинтересовани от това, което правел там. Бауи бил убеден, че водачът му го е предал на германски агенти. Знаеш, че нацистите са си падали по окултното и че са изпращали агенти да търсят древни реликви. Хитлер се е нуждаел от тях, за да легитимира претенциите си за чиста арийска раса и всичките тези глупости. Така са се сдобили например с ко-пието на Лонгин, с което се предполага, че е промушен Христос.

— Гледал съм филма — каза Айра. — Изчезналият кивот и така нататък. Това пасва с разказа ти за другите, които се появили в селото няколко години след Бауи, за да изкопаят останалата руда.

— И да избият повечето жители на селцето — добави Мърсър. — Бауи успял да натовари пробите на парахода „Уедърби“, който да ги откара в Чикаго, където Айнщайн смятал, че Ферми трябва да ги проучи и да провери дали наистина са трансуранови елементи.

— Защо Бауи не се е качил на кораба?

— Параноя, а освен това е прекарал няколко седмици в непосредствена близост до плутония без никаква защита. Разбрал, че страда от лъчева болест, а освен това се разболял от малария и други тропически болести. В дневника си пише нещо от сорта на „Три дни червата ми шуртят като реката Стикс“.

— Наистина високохудожествен образ.

— В деня след потеглянето на кораба за малко да го убият двама мъже. Сметнал, че са германци. Опитали се да го натикат насила в една кола, но двама други, с тъмни дрехи, се появили, застреляли германците и изчезнали.

— Кои са били те? Разбрал ли е?

— Той не, но ние да. — Твърдението на Мърсър предполагаше обяснение.

— Снощи двама мъже в тъмни костюми се появиха в апартамента ми и ме принудиха да тръгна с тях — каза Кали. — Заведоха ме в дома на Мърсър и ни предупредиха да спрем търсенето на нещо, което нарекоха Аламбика на Скендербег.

— Това бяха същите хора, които унищожиха Хариби Дайс и армията му в Африка и се разправиха с Поли Фейнс в „Деко Палас“ — добави Мърсър. — Нарекоха се еничари и казаха, че сме попаднали в древен конфликт, който не можем да разберем.

Айра вдигна ръка.

— Момент. Казваш, че мъжете, които са спасили Бауи в Бразавил, са същите, които са премахнали Дайс?

— Не. Но мисля, че принадлежат към същата организация, тайно общество, което съществува поне през последните седемдесет години, а може и да датира от петнадесети век. Скендербег, истинското му име е Георги Кастриоти, е бил от албански княжески род. Еничар, който впоследствие въстанал срещу султан Мурад Втори. Превзел един ключов град в Албания и с войска от двайсет хиляди души успял да задържи османската четвъртмилионна армия цели двадесет и пет години. Имал е тесни дипломатически връзки с Ватикана и е разполагал с финансовата му подкрепа, тъй като е защитавал християнския свят от ислямските нашественици. Интересното в случая, и тъкмо затова разказвам всичко това, е, че името Скендербег е местен превод на османското Искендер бей или Искендер Велики, тоест Александър Велики. Тази сутрин се свързах с един преподавател по османска история в университета „Джордж Вашингтон“, за да науча повече за Скендербег. Може да се направи предположението, че Скендербег е получил тази титла, тъй като военните му умения са били равни на тези на Александър, но има и друга история, която не може да бъде потвърдена. Носят се слухове, че той е притежавал талисман, който Александър е носел със себе си в битката срещу най-големия си враг Дарий, битката при Арбела през 331 година преди Христа. И точно този талисман е позволил и на двамата да разгромят армии десет пъти по-големи от техните.