Джак Брул - Хаос

— Какъв талисман?

— Професорът не знаеше, но предполагам, че това е аламбикът, за който споменаха еничарите. Професорът каза, че най-големият познавач на Скендербег е един турски историк, Ибрахим Ахмед. Опитах се да се свържа с него в Истанбул, но успях само да оставя съобщение.

— Имаме теория — каза Кали. — Преди последната си битка с Дарий Александър нахлува в Египет и сваля от власт персийския управник. Според историята хората открито го приветствали и улеснили изграждането на Александрия, където била построена прочутата библиотека. По време на престоя си в Египет Александър посещава храма на Зевс-Амон в Либийската пустиня. Там оракулът му разкрива, че той е син на Амон, върховното египетско божество, и следователно самият той е бог. Година по-късно той разгромява Дарий.

— Следя мисълта ти — каза Айра.

— Ами ако Александър е получил още нещо, когато е посетил оракула, като например как да се сдобие с велико оръжие, подобаващо на бог? По това време търговията по северните брегове на Африка, била добре развита. Възможно е жреците да са научили за магическите скали, които могат да извадят от строя цяла армия, и да са казали на Александър къде да ги открие.

— Смятаме — каза Мърсър, — че той е изпратил отряд в днешната Централноафриканска република, до река Сцила. Там хората му са изкопали част от плутониевата руда и са издигнали стела, която да ознаменува посещението им.

— Мислим, че Александър е влязъл в битка с Дарий, като е използвал импровизирана атомна бомба — заключи Кали. — Проверихме как е протекла битката при Арбела. И Александър, и Дарий са знаели кога и къде ще се срещнат. Възможно е във времето преди битката Александър да е разпръснал радиоактивен прах около лагера на Дарий. Хората му не са имали нужда от друга защита освен кърпи на устата, за да не вдишват плутония, което между другото е единственият начин, при който той е опасен, а хората на Дарий са се отровили от радиацията. Това не е смъртоносно, но е достатъчно, за да ги направи негодни и да позволи на по-малката армия на Александър да ги разгроми.

— А сега се пренасяме хиляда и седемстотин години напред във времето, в Албания — добави Мърсър, — и виждаме военачалник, който задържа огромна армия в продължение на десетилетия, като използва талисман, който навремето е принадлежал на Александър Велики. Смятаме, че Скендербег е използвал аламбика му, за да облъчи османската армия с достатъчно радиация, за да разболее бойците и те да не могат да се бият.

— Какво е станало със Скендербег?

— Умрял е през хиляда четиристотин шейсет и осма година от естествена смърт — каза Мърсър. — Хората му устояли още едно десетилетие, но впоследствие били победени.

— А аламбикът му? — На сбърченото от съсредоточение лице на Айра бе изписано съмнение.

Мърсър вдигна рамене.

— Надявам се професор Ахмед от Истанбул да може да отговори.

— Адмирал Ласко — каза Кали, — знам, че звучи малко невероятно, но в дневника на Честър Бауи има откъс, който донякъде свързва нещата. Той е тръгнал от Бразавил веднага след опита за отвличане и е минал през Александрия. В дневника си пише, че ако разполагал с още няколко дни, можел да открие гробницата на Александър. Знаел е, че има връзка между Александър Велики и неговата работа.

— Оттам — продължи Мърсър — е хванал параход за Европа, където направил нещо, което нацистите никога не биха предположили. Знаел е, че умира, и е искал да стигне до Америка възможно най-бързо, за да разкаже на Айнщайн какво е открил. Изпратил е на Айн-щайн телеграма от Атина, а Айнщайн му е писал в отговор да се свърже с Ото Хан, учен, който впоследствие получава Нобелова награда.

Кали го прекъсна:

— Хан не е бил нацист и е отказал да работи по ядрената програма на Германия, затова, когато Айнщайн се свързал с него относно Честър Бауи, уредил завръщането на Бауи в Съединените щати по възможно най-бързия начин — с дирижабъла „Хинденбург“.

— Казвате, че е бил на борда на „Хинденбург“, когато той е избухнал?

Мърсър кимна.

— Което ме навежда на мисълта, че може би теориите за конспирацията са верни и цепелинът наистина е бил саботиран. Само че причината не е била да се компрометират нацистите, а да не може Бауи да предаде плутониевата проба на Айнщайн.

— Господи! — възкликна Айра. — Кой? Как?

— Залагам на германците, и ето защо. В последните няколко страници от дневника си Бауи пише, че в каютата му идва офицер. Той го убива, понеже решава, че германците са разбрали кой е и няма да го оставят да слезе от дирижабъла. Тогава написва историята си и я слага в сейфа. Отвън написва името на Айнщайн и го изхвърля през прозореца. Но това, което ме кара да мисля, че са били германците и Бауи не е бил параноик, е, че дирижабълът е бил забавен да пристигне в Лейкхърст поради буря. Ами ако на капитана е било заповядано да чака, защото нацистите са се опитвали да измислят как да го унищожат? Не знам дали знаете, но след като „Хин-денбург“ избухва, германците не позволяват на никого да разчисти отломките. Изпращат собствени екипи, които връщат останките от цепелина в Германия. Това може да е било прикритие, за да се намери сейфът на Бауи сред останките, само че той ги е изпреварил и го е изхвърлил над Уеъртаун, Ню Джързи.