Джак Брул - Хаос

Преди да се качи на третия етаж, се увери, че всички врати са заключени. Беретата на нощното му шкафче беше петият, а може би и шестият му пистолет. Някои бе загубил в схватки, други бяха послужили за доказателство. Оръжието беше надеждно и той познаваше възможностите му така, както и своите. Знаеше, че деветмилиметровият пистолет е зареден, но все пак го провери. В цевта имаше патрон и предпазителят беше свален. Той го вдигна и го затъкна зад гърба си. Съмняваше се, че Поли ще дойде тази нощ, но нямаше да остави нещата на случайността. Щеше да се погрижи от утре Хари да си стои вкъщи и да помоли Айра Ласко да заведе и него, и Кали в тайна квартира.

Слезе при бара. Хари вече хъркаше на дивана толкова силно, че звучеше като предсмъртни стонове на мечка. Повлекан се беше свил до протезата на стареца, носът му бе до крака му, за да може да подушва през нощта обичния си господар.

Мърсър не оправи одеялото на Хари.

Седна на бара и видя, че Хари още не е приключил работата си. Отмести бележките му и зачете дългото писмо до Айнщайн.

По обяд на следващия ден секретарката на Айра Ласко въведе Кали и Мърсър в кабинета му в сградата „Дуайт Айзенхауер“ до Белия дом. Айра стана и заобиколи голямото си бюро, за да се ръкува с Кали.

— Значи вие сте дамата, която Мърсър е срещнал в Африка като на филм? — Голото му теме едва стигаше до брадичката й. — Когато ми се обади от Ню Джързи снощи, той ми спомена, че работите за Департамента по енергетика.

— Следовател съм в ДОЯЗ.

— Екип за реагиране на ядрени заплахи. Значи сте под ръководството на Клиф Робъртс?

— Точно така.

— Той е идиот.

Кали се ухили и веднага почувства симпатия към Ласко.

— Прав сте.

— Освен това е бивш морски офицер като мен. Прекарах година с него в Пентагона. Има фантазиите на кюрд и наполовина толкова мозък. Издигна се в ДОЯЗ едва когато бе създадена Службата за национална сигурност след единайсети септември. — Подкани ги да седнат на столовете пред бюрото му и се върна на мястото си.

Кабинетът бе голям и удобен, облицован с ламперия, с луксозен зелен мокет. На стените имаше няколко картини в рамки — и американското знаме естествено. Айра носеше значка със знамето на ревера си. В една витрина имаше макет на подводница клас „Есетра“, на такава Ласко бе служил, преди да се премести във военноморското разузнаване.

Той се обърна към Мърсър.

— И какво толкова важно има, че трябваше да се откажа от игра на голф с началник-щаба?

— Неколкостотин килограма плутоний, липсващи от седемдесет години. — И Мърсър разказа за природния ядрен реактор в Окло и теорията им за необичайно концентрираните залежи, всъщност останки от много по-млад реактор, неразпаднали се напълно.

— Каква е вероятността да има други такива реактори? — попита Айра, когато Мърсър приключи.

— Кали ме попита същото снощи. Малка. Мисля, че вероятно това е единственият такъв реактор в цял свят.

— Как го е открил онзи човек? Ти ми каза, че или е бил най-добрият геолог, или най-големият късметлия на света.

— Казвал се е Честър Бауи — каза Мърсър — и изобщо не е бил геолог. Преподавал е класически науки в малък колеж в Ню Джързи. Не е търсел уран или плутоний. Търсел е мина от гръцката митология.

— Нищо не разбирам.

— Според митовете Зевс оковал Прометей за неподчинение и за това, че дал на човечеството огъня. Оковите били от неразрушим метал, наречен адамант. Бауи смятал, че знае къде е местонахождението на адаманта. Натъкнал се на малък проблем с финансирането на експедицията и го обсъдил с колега от Принстън. Надявал се, че прочутият университет може да оцени проучването му.

— Малко вероятно — измърмори Айра.

— Напротив. Един човек в Принстън се заинтересувал, и то много. Не друг, а самият Алберт Айнщайн. Доколкото успях да разбера, Никола Тесла, роденият в Хърватско гений, изобретил променливия ток, който използваме днес, се е свързал с Айнщайн в средата на тридесетте години и е споделил с него теорията си, че в периодичната таблица съществуват елементи след урана. Това е станало шест или седем години, преди Енрико Ферми да постигне първата самоподдържаща се верижна реакция в Чикагския университет и четири или пет години, преди Айнщайн да напише прочутото си писмо до Рузвелт, в което посочва теоретичната възможност за създаване на ядрена бомба.

— Бауи не е знаел как Айнщайн е разбрал за молбата му, но Принстън все пак финансирал пътуването му — продължи Мърсър. — Айнщайн предупредил Бауи, че това, което може да открие, не е адамантът от митовете, а нов и вероятно опасен елемент. Бауи бил убеден, че Айнщайн и Тесла грешат, и нямал търпение да се докаже пред най-великите умове на своето поколение.