Джак Брул - Хаос

— Добре ли си?

— Бясна съм — отвърна тя и се дръпна. Луничките й изпъкваха на бледата й гладка кожа, малките й уши се бяха зачервили. Тя не се нуждаеше от утеха. Нуждаеше се от отдушник. — Влязоха през прозореца на банята ми, а се предполага, че има аларма. Аз съм била в армията, за бога, а дори не ги чух. Светнаха лампата, а аз си спях. Трябваше да ме разтърсят, за да се събудя. Признавам, че това беше един от най-страшните мигове в живота ми. Можеш да си представиш какво си помислих. И боже мой, след това дори не продумаха. Това бе най-лошото. Дадоха ми дрехи и ми направиха знак да се облека. Дори закриха очите си, за да не ме гледат. После ме качиха в колата си и… Нямах представа какво става, докато ти не отвори. А на теб какво ти е? Първо Африка, после Атлантик Сити, а сега и това… Изобщо ходиш ли на места, където не те преследват въоръжени хора? — Високият й глас събуди Повлекан и той бавно се дотътри и тупна по гръб пред нея. Гневът й се стопи на секундата. Тя се наведе да го почеше по дебелия корем, после вдигна глава към Мърсър и отбеляза: — Не знам защо, но никога не съм си те представяла с куче.

— А, Повлекан не е мой. На Хари е.

— Хари тук ли е?

— Горе е. Работи по проклетите игрословици на Честър Бауи. Тази е малко по-сложна от първата, която получихме от архива. Защо не се качиш при него? Аз трябва да разходя Повлекан. Ще се върна след малко.

— Мислиш ли, че онези…

— Те си отидоха. Мисля, че просто искаха да са сигурни, че ще стоим настрана.

— И сигурни ли са?

Очите на Мърсър се присвиха за миг, после той се засмя.

— Засега.

Кали се изправи и нежно го целуна по бузата.

— Извинявай, че избухнах. Просто…

— Няма нищо.

Мърсър се прибра, след като Повлекан подуши всяка автомобилна гума, лампа и противопожарен кран в радиус от две преки, за да си намери достойни за опикаване места. Щом отвори вратата, чу звънливия смях на Кали откъм бара и мълчаливо благодари на Хари, че е разсеял опасенията й.

Хари й бе налял чисто шотландско уиски и й показваше шифрите. Когато Мърсър влезе, му хвърли дяволит поглед и подхвърли:

— Кали ми разказа какво се е случило. Казах й, че просто не е разбрала. Нали нае тези типове, та най-накрая да докараш жена в тази къща!

— Времената са отчаяни — върна му го Мърсър и отиде зад бара, за да си налее още кафе, само че този пък щедро гарнирано с бренди. — Показа ли ти шифрите? — попита Кали. — Или само ме очерня?

— Разгада последния.

— Мисля, че да — каза Хари. — Подагра в пълен: подагра, цупя, сипвам, четири, мръсен, птиче, купа, семенник, бик, пълен. 7 7 Англ.: Gout, pout, pour, four. Foul, fowl, boll, bull, full — Б. пр.

Между другото четири е ключът.

— Дай по-точно.

Хари си погледна бележките.

— Десет по четири минус пет.

— Четиридесет минус пет — каза Мърсър. — Тридесет и пет. Извади ли вече думите?

Хари се намръщи.

— Да. Пълни глупости.

— Какво откри все пак?

— Ако извадим всяка тридесет и пета дума, се получава това.

И показа листа на Мърсър: „Скъпи Алберт, Никола е прав, трансурановите елементи наистина съществуват в природата“.

— Виждаш ли? — каза Хари и издуха облак цигарен дим към лицето на Кали. — Това си е тъпо, Разбира се, че съществуват, щом ги има.

Мърсър прочете изречението отново и отново. Една дума изпъкваше в ума му. Никола. Никола. Никола.

— По дяволите!

— Какво? — едновременно възкликнаха Кали и Хари.

— Тесла — каза Мърсър и пребледня.

— Какво искаш да кажеш?

— „Скъпи Алберт — прочете Мърсър, все още осмисляше написаното. — Никола е прав, трансурановите елементи наистина съществуват в природата“. Става дума за Никола Тесла!

— Боже мой! — ахна Кали. Мърсър не се изненада, че тя разбра веднага. В края на краищата нали бе специалист.

Хари още не можеше да схване.

— И какво от това?

— Трансурановите елементи са елементи след урана в периодичната таблица — каза Мърсър. — Те могат да се създадат само в лаборатория с ядрен реактор. Повечето се разпадат за няколко секунди, но има един, който се разпада с години, всъщност с хилядолетия. Адамантът на Честър Бауи не е природно обогатен уран, а проклетият плутоний. А необработеният плутоний не се нуждае от скъпа преработка в центрофуги и от куп учени, за да се превърне в оръжие. Той си е готова бомба. Сбъднатата мечта на терориста.

— Трябва да се обадя на шефа ми в ДОЯЗ — веднага каза Кали. — Това е въпрос на националната сигурност.

— Изчакай — спря я Мърсър. — Първо искам да сглобим всичко. Да видим какво знаем и какво трябва да научим. Когато сме готови, можеш да го представиш на екипа за реагиране на ядрени заплахи, а аз ще отида при Айра Ласко в Белия дом.