Джак Брул - Хаос

— Защо?

— Нужни са само четири думи, за да се промени чай на чаша. Ето: чай, кран, кепе, чаша. Другите две са просто пълнеж и дори не знам къде да ги сложа. Може да го направя така: чай, грах, галеник, слагам, кутре, чаша или пък така: чай, море, отд., мъзга, кепе, чаша 4 4 Англ.: Tea, tap, cap, сир. Tea, pea, pet, put, pup, сир. Tea, sea, sep, sap, cap, сир — Б. пр. .

— Чакай-чакай. Какво е отд.?

— Съкращение на отделен. Общото правило при игрословиците е, че ако го има в речника, можеш да го използваш.

— Е, аз не съм толкова добър като теб в тези неща, но защо не ми дадеш втората подсказка и ще видя какво мога да направя.

Хари прелисти бележката на Бауи до Айнщайн и прочете следващата игрословица. — „Четвърта игри в топки с девет“. Трябва да променяш само по една буква и да превърнеш думата „игри“ в „топки“ с девет думи. Четвъртата дума е ключът. После имаме: „Четвърта подагра в пълен с десет“, „Втора изток в запад с четири“ и накрая „Трета мъчен в хубав с четири“.

Мърсър написа на един лист първата и последната дума от втората подсказка, разбра колко по-трудно е, когато думите са с повече букви, и мълчаливо размени листа си с този на Хари, за да му даде по-трудната игрословица.

— Ето затова си искам питието — каза Хари, без да вдига поглед.

Мърсър плъзна чашата уиски към приятеля си и двамата се заловиха за работа.

В единайсет свериха бележките си. Мърсър беше изписал ред след ред на своя лист, но нямаше напредък, докато Хари беше почти сигурен, че е разгадал три от тях, макар и най-лесните. Бе дешифрирал последните две по следния начин: запад, минус, последен, изток и мъчен, гмуркам, пет, хубав. След като бе разбрал, че една от ключовите думи е „пет“, бе разгадал и първата игрословица по този начин: чай, десет, тен, кран, кепе, чаша 5 5 Англ.: West, lest, last, east. Dire, dive, five, fine. Tea, ten, tan, tap, cap, сир — Б. пр. .

— Значи имаме десет, нещо, нещо, минус, пет — каза Мърсър, докато изхвърляше препълнения пепелник на Хари в металното кошче, което служеше само за тази цел.

— Трябва да е математическа задача. Десет плюс нещо минус пет или десет минус нещо минус пет.

— Или десет по нещо? — предположи Мърсър.

— Гениално — извика Хари и отново се наведе над листа. — Игри в топки. — И продължи на глас, докато пишеше: — Игри, жени, монети, времена, керемиди, обработва, пълни, пада, топки. 6 6 Англ.: Games, dames, dimes, times, tiles, tills, fills, falls, balls — Б. пр. Идеално.

— Браво, Хари — възхитено каза Мърсър. — Сега отгатни и последната и отново сме в играта. Знаеш, че четвъртата дума трябва да е число.

— Само минутка. — Изминаха няколко минути. Хари най-накрая вдигна поглед. — Нали разбираш, че Бауи е написал това точно преди да хвърли сейфа.

— Да, и?

— Само помисли що за ум е имал, за да измисли тези игрословици и да напише писмото до Айнщайн, за да се увери, че думите са подредени правилно. Можел е да го направи наум, без всъщност да се замисля. А от тона на писмото е ясно, че е минал през ада.

— От това, което разбрах дотук, със сигурност е бил, меко казано, ексцентричен — каза Мърсър. — А ако се съди по това писмо, изглежда е бил на ръба на нервна криза. — О, аз бих казал, че е преминал границата и си е бил тра-ла-ла.

Мърсър стана да изведе Повлекан на последна разходка за деня. От дългите години, в които се познаваха, знаеше, че Хари няма да си тръгне, докато не разгадае шифъра, и дори тогава би си легнал на кожения диван, вместо да се връща в мръсния си едностаен апартамент на съседната пряка.

Повлече старото куче към витата стълба и надолу. По полирания мраморен под на фоайето Повлекан дори се заклатушка сам. На Хари обикновено му се налагаше да го влачи до вратата, но на Мърсър песът не се инатеше толкова.

Мърсър бе точно пред входната врата, когато се звънна. Той автоматично си погледна часовника. Единадесет и петнадесет. Никой не го посещаваше по това време, освен ако нямаше лоши новини. За момент помисли дали да не изтича горе, за да си вземе деветмилиметровата берета от нощното шкафче, но през страничните стъкла видя кой е, усмихна се и отвори.

Кали Стоу беше с джинси и къса черна блуза, а отгоре беше наметнала бяла мъжка риза. Мърсър реши, че е бързала да дойде. Нямаше грим, а червената й коса бе по-разчорлена, но въпреки това изглеждаше прекрасно, по онзи уязвим начин, който мъжете обожават, а жените никога не разбират.

Изведнъж Мърсър осъзна три неща. Първо, че Кали не отвърна на усмивката му, второ, че не й е давал адреса си, трето, че зад нея стоят двама мъже.