Джак Брул - Хаос

Трябваше да се довери на Фес. Автомонтьорът бързо се опомни и очите му изгубиха маниашкия си блясък.

— По дяволите, разбира се, че имам. Нали съм американец?

— А аз си мислех, че няма патриотизъм в теб — отбеляза Хари и отпи от напитката, която му бе наляла Лизи.

Цялата къща се разтресе, когато хеликоптерът закръжи над нея. Едва крепящият се куп чинии в мивката се разби на пода, картините по стените затанцуваха. Еразмус Фес излезе от стаята и след малко се върна с полуавтоматична пушка, две ловджийски и огромен револвер, затъкнат между копчетата на комбинезона му. Подаде на Мърсър едната ловджийска пушка. Кали взе другата.

— И двете са заредени. — Той извади изпод мишницата си кутията с патрони и я сложи на масичката за кафе, после провери пълнителя на своята „Ругер Мини“ 14 — цивилен вариант на оръжието, използвано в армията по време на войната с Виетнам.

— Лизи — извика. — Стига си ревала. Иди донеси патроните от трапезарията.

Мърсър надникна през прозореца. Веднага видя Поли, който бавно водеше хората си. Напредваха към къщата. Придвижваха се като професионалисти и не се показваха за повече от няколко секунди, докато пресичаха двора. Когато стигна до прикритието на големия камион, Поли направи знак на хората си да заемат позиции. Каза нещо по предавателя в ръката си и хеликоптерът се отдалечи.

— Чуваш ли ме? — извика наемникът.

Мърсър не отговори; наблюдаваше как двама от хората на Поли заемат позиции от лявата и дясната страна на къщата. Можеше да извади от строя единия, но другият бързо заобиколи сградата и Мърсър вече не го виждаше.

— Знам, че ме чуваш, Мърсър — изкрещя Поли. — Кажи ми защо дойде тук и може да те оставя жив.

— Тук е за един сейф от „Хинденбург“. Той е в багажника на онзи форд „Таурус“ ей там — извика Фес, преди Мърсър да може да го спре. — Просто го вземете и ни оставете на мира.

— Затваряй си устата — изсъска му Мърсър. Фес го изгледа предизвикателно.

Един от хората на Поли излезе от прикритието си и се затича към кафявия форд. Без да забавя ход, надникна в отворения багажник, после се скри зад друга потрошена кола.

— Тук е — извика на Поли.

Тъмна сянка премина под прозореца — някой от хората на Поли беше стигнал верандата. Входната врата нямаше да издържи и секунда под обстрела на автоматите им. Мърсър проточи врат, за да види убиеца, но той се беше прилепил до стената. Мърсър погледна към камиона. Знаеше, че Поли ще даде сигнал всеки момент.

Той обаче нямаше намерение да чака. Имаше само една възможност да изненада мъжа на верандата. Внимателно се прицели и стреля. Дванайсеткалибровата пушка изрита в ръката му. Той зареди наново, още преди да види дали е уцелил, и стреля пак. Куршумите улучиха един от прогнилите диреци, на които се крепеше покривът на верандата, и той се раздроби, заклати се и се счупи с грохот, който заглуши бръмченето на хеликоптера. Покривът на верандата се завъртя надолу като фуния на торнадо. Убиецът не беше достатъчно бърз. Опита се да отскочи, но покривът се сгромоляса върху него, притисна го към къщата и гредите го смачкаха.

Поли и хората му откриха стрелба. Прозорците се пръснаха, евтините пердета на Лизи станаха на парцали. Мърсър се опита да отвърне на стрелбата, пушката му бумтеше сред отсеченото свистене на неприятелските куршуми, но те бяха твърде много. Пробиваха ламаринената обшивка на къщата и минаваха през проядената изолация и мазилката почти без да намалят скоростта си. Холът се изпълни с прах. Въздухът сякаш оживя. Всички залегнаха.

Холът потъна в тъмнина. В дивана бе попаднал залп и около него се бяха разпилели парчета плат и тапицерия. В един от контактите в кухнята бе попаднал куршум и бе предизвикал пожар, който бързо се разрастваше.

Шумът бе адски, неземен. Непрекъснат грохот, който пронизваше тъпанчетата и докарваше до лудост. И не спираше. Щом някой от убийците изпразнеше пълнителя си, сякаш веднага слагаше нов. От стените падаха парчета мазилка, а пожарът в кухнята се усилваше: Мърсър усещаше топлината му. Един куршум уцели телевизора и екранът се пръсна с пукот.

Димът се сгъстяваше. Притисната към пода от мъжа си, Лизи Фес се разкашля.

Мърсър погледна Кали. Лицето й беше пепеляво от страх, красивите й устни бяха отворени, за да вдишат поне мъничко ценен кислород от изпълнения с пушек въздух. Той погледна през вратата. Кухнята беше обхваната от пламъци. Не знаеше дали семейство Фес готвят на газ, но ако беше така, бе само въпрос на време топлината или някой куршум да пробие газопровода и да вдигне цялата къща във въздуха.