Джак Брул - Хаос

Очите на Лизи и Еразмус Фес се разшириха, когато Хари измъкна от анорака си две дебели пачки от по сто долара и ги подаде на Мърсър.

— Обаче искам разписка.

Мърсър ги показа на семейство Фес, но не им ги даде.

— Първо искам да видя сейфа. И искам да получа кола в изправност. Ние, така да се каже, взехме ролс-ройса назаем.

Фес погледна към елегантната кола на пътя. Огледа я с опитно око, като обърна особено внимание на съсипаната броня и пробитите врати.

— Ще ти дам кола, стига да забравиш къде си паркирал тази.

Мърсър се надяваше да върне ролс-ройса на законния му собственик и си помисли, че би могъл да се обади на полицията, щом се върнат във Вашингтон, но пък знаеше, че дотогава луксозната лимузина ще бъде превърната в купчина части. Утре просто щеше да е лош ден за някоя застрахователна компания.

— Става.

— Трябва да му дадеш и книжата — каза Лизи на съпруга си.

— Книжа? — попита Кали. — Какви книжа?

— През петдесетте бащата на Раз отвори сейфа. Не знам какво още имаше вътре, но имаше и куп книжа. Бележки или нещо от тоя род. Направи копия и пак заключи оригиналите вътре. Раз, къде са се дянали?

— Господи, жено, прекалено много говориш — промърмори Фес. Прокара пръсти през косата си и се посипаха купища пърхот. — В офиса са. Най-долното чекмедже. Зад чертежите на самолетните двигатели, дето ги купих преди пет години.

Мърсър не бе изненадан, че Фес знае къде са документите. Подозираше, че собственикът на автоморгата може да каже точно къде се намира всяко старо желязо в разхвърляния му двор.

— Да тръгваме — изръмжа Фес.

Хари каза, че ще изчака на портала, и убеди Лизи да му донесе пиене още докато мъжът й вземаше фенерче от кабината на камиона.

— Ти не си колекционер като онзи писател от Колорадо — каза Фес, докато отключваше катинара на портата към двора на моргата. — За какво ти е този сейф?

— Има вероятност да е принадлежал на дядо ми — каза Кали, преди Мърсър да успее да измисли някаква лъжа. — Връщал се е от Европа на „Хинденбург“. Винаги е носел със себе си сейф. Бил е бижутер.

При тези думи Фес рязко спря и насочи фенерчето към очите й.

— В сейфа няма бижута, мога да ти го гарантирам.

— А какво има? — попита Мърсър.

— Сражавах се в Корея по времето, когато татко го е отворил. Каза, че вътре няма нищо освен бележките и едно гюле.

— Какво? — едновременно се обадиха Кали и Мърсър.

— Гюле. Като тия, дето ги хвърлят спортистите. Просто кръгла метална топка.

Поведе ги покрай редиците разпадащи се автомобили. Мърсър забеляза изгоряла пожарна кола, няколко лодки и стрела от голям кран. Безброй катранени локви нафта бяха осеяли песъчливата земя, а отстрани имаше купчина гуми, висока поне шест метра. С приближаването им се разбягаха нощни животни, блестящите им очи се впериха в тях.

В дъното на двора имаше ламаринен гараж. Фес избра друг ключ от дрънчащата връзка и отвори. Влезе и светна единствената висяща от тавана крушка. Мърсър не можеше да си обясни защо боклуците по рафтовете на стените трябва да се пазят от атмосферни условия. Почти всичко приличаше на безполезни купчини ръждясал метал.

— Тук си пазя хубавите неща — каза Фес.

Мърсър реши да не пита какво точно означава „хубави неща“.

Фес махна една скоростна кутия от един ъгъл, отметна мръсно парче платно и видяха малък сейф — тъмен метален сандък с ръждясали панти. На вратичката му имаше цифрова ключалка и малка дръжка.

— Ей сега идвам — каза Фес и изчезна от гаража.

— Гюлето сигурно е проба от рудата — каза Кали веднага щом Фес се отдалечи достатъчно, за да не ги чува.

— Няма друго обяснение — съгласи се Мърсър. — Старата негърка каза, че Честър Бауи бил изпратил сандъци с проби по реката, но сигурно е запазил някакво количество руда. Пречистил я е и вероятно я е поставил в сейфа, за да спре радиацията.

— Но е изтекла достатъчно, за да засегне Еразмус и Лизи. — Кали се замисли за момент. — Ще трябва да докладвам за това място на шефовете ми в Департамента по енергетика. Тук веднага трябва да дойде екип на ДОЯЗ. Трябва да сме предпазливи. — Огледа рафтовете. — Бог знае какво се е просмукало в тези боклуци.

— Може да се намеси и Агенцията за опазване на околната среда — саркастично отбеляза Мърсър, — като се има предвид колко нафта се е пропила в земята.

Фес се върна, тикаше градинарска количка. Гумите бяха спукани, но щеше да е по-лесно да я използват, отколкото да носят сейфа. Мърсър го премести в количката и спря, защото чу далечен звук от хеликоптер.