Джак Брул - Хаос

Колата рязко намали. Кали се люшна напред и за малко не си разби главата. Колонката се килна и се прекатури, бензинът потече на тъмни петна. Мърсър се надигна и вдигна високо гарафата, сякаш е бейзболна топка, която току-що е уловил.

Сузукито бе на двадесетина метра и бързо приближаваше. Мърсър можеше да види блесналото от омраза единствено око на Поли. Партньорът му беше презаредил и вече се подаваше през прозореца, за да стреля пак. Хари овладя колата, отдалечи я от бордюра и я насочи към следващата пряка. Мърсър се подаде до кръста от прозореца, прицели се и метна горящата гарафа към бензиновата колонка. Шишето падна точно пред локвата бензин, под която имаше огромен подземен резервоар, пръсна се и за един ужасен миг той си помисли, че скочът не се е подпалил. Уискито обаче се разгоря с ярък пламък и бензиновите изпарения избухнаха.

Беше все едно излита ракета. Във въздуха литнаха петнадесетметрови огнени кълба. Огънят облиза и почерни навеса. Поли вече беше на шест-седем метра от ролс-ройса и когато бензинът избухна, рязко зави и малката синя кола се блъсна в задницата на зелена хонда, която прелетя на другия край на тротоара и остана без спойлер. Алармата на хондата се извиси над тътена на пожара.

Хари плавно превключваше скоростите. Конструиран много преди ерата на въздушните възглавници и автоматичните колани, плътният метал на ролс-ройса беше предпазил двигателя. Луксозната кола се бе отървала само с нагъната броня.

— Това би трябвало да ни спечели малко време — със задоволство каза Мърсър.

— Виждам табела за магистралата за Атлантик Сити — каза Кали.

— Къде? — попита Хари и погледна през предното стъкло.

— Точно отпред.

— Това размазано зелено петно над пътя ли? Кали се усмихна.

— Да. Всъщност това е зелена стрелка надясно.

След секунди огромната кола величествено пое по магистралата — основната артерия, от която се излизаше от Атлантик Сити към континента. Магистралата „Гардън Стейт“ беше само на няколко мили по-нататък. Трафикът в обратната посока беше натоварен, но за щастие малко хора напускаха града. Хари подкара ролс-ройса със сто и двадесет километра в час.

Мърсър още хвърляше погледи назад, в случай че Поли успее някак да подкара сузукито отново. Тъкмо щеше да отмести погледа си от една бързо приближаваща се кола, когато забеляза характерната боя. Хондата „Дел Сол“ сигурно летеше с двеста километра, провираше се между колите с изящната лекота на скиор.

— Този няма ли да се откаже най-после?

— Какво има? — попита Кали, погледна през рамо и видя бързо приближаващата спортна кола. — Господи!

— Какво да направя? — попита Хари. Не можеха да се мерят нито със скоростта, нито с маневреността на хондата.

Преди Мърсър да успее да измисли нов план, човекът на Поли отново започна да стреля. За разлика от първия път, тук асфалтът беше гладък и му позволи точна стрелба.

— Кали, знаеш ли френски? — измърмори Хари.

— Какво? — Не беше сигурна дали е чула добре, или приятелят на Мърсър се е побъркал.

Хари гледаше с едно око в огледалото за обратно виждане. Беше стиснал зъби и на устните му играеше гадна усмивка. Продължи да наблюдава хондата, докато тя не се доближи на три-четири метра от задната броня.

— Питам, защото ще ти кажа „пардон“, като го направя. — Млъкна за секунда, преценяваше ъгъла и скоростта, после извика: — Майната ти!

Рязкото натискане на спирачките обаче не даде драматичния резултат, който очакваше. Сякаш пренебрегнала желанието на шофьора, тежката кола просто продължи напред, като намаляваше величествено. Маневрата принуди Поли да натисне спирачките на хондата и пъргавата спортна кола почти закова. Усетил възможността, Поли даде газ и се изравни с ролс-ройса, за да може партньорът му да се прицели по-точно.

Хари всъщност това и чакаше и завъртя кормилото, за да смачка леката хонда между ролс-ройса и мантинелата. Видя как Поли почти се усмихва на напразния му опит и отново натиска спирачките, за да мине зад ролс-ройса. Хари обаче приложи друг номер. Протегна ръка към ръчната спирачка, за да намали оборотите и да мине на трета. Огромната кола потръпна от обидата към механизма й, но се подчини. Този път намали почти веднага и големият шестцилиндров двигател загуби мощност. Поли също реагира бързо, но не достатъчно. Ролс-ройсът прикова хондата към мантинелата и без усилие я задържа там. Хондата задра по металната барикада, разхвърчаха се искри и парчета метал и стъкло. Дясната й предна гума гръмна, калникът се пръсна, сякаш улучен от граната. Хари продължи да притиска хондата, като се смееше сатанински.