Джак Брул - Хаос

Атмосферата предразполагаше играчите да останат дълго след като е редно да се откажат. За Мърсър това беше просто разсейващо. Той огледа тълпата, търсеше някой, който да не е погълнат от хазарта. После попита:

— Виждаш ли нещо? Кали поклати глава.

— Не, освен ако хората на Поли не са маскирани като вдовици, които профукват застраховките на покойните си съпрузи.

Стигнаха до охраната и Мърсър погледна назад към асансьорите. Една от вратите се отваряше.

— По дяволите!

Поли изскочи от нея, следван от двамата си гангстери. Всички бяха извадили пистолетите си. Блъснаха една двойка, която чакаше асансьора, и мъжът ядосано изкрещя. Това привлече внимание. Една жена видя пистолетите и изпищя. Пазачът се опита да се извърти, за да види какво става, но годините бездействие бяха схванали мускулите му.

Мърсър посегна към пистолета на пазача и го измъкна. Пазачът дори не разбра, че е обезоръжен. Докато махаше предпазителя, Мърсър забеляза, че Кали избутва Хари зад една богато украсена колона.

Поли стреля първи, Мърсър му отвърна. Никой не се беше прицелил. Изстрелът на Поли улучи мигащите светлинки на една слот машина, а куршумът на Мърсър попадна във вратата на асансьора.

Преди някой от тях да успее да стреля отново, някой откри огън по Поли и хората му от другия край на казиното. Те се наведоха, за да се прикрият. Мърсър се възползва от това отвличане на вниманието, хвана Хари и Кали и ги повлече към изхода. Предположи, че стрелбата е дошла от охраната на казиното, но докато тичаха към големия парен локомотив до Американския бар, видя двама въоръжени мъже с тъмни костюми, а не с униформи. Вниманието им беше съсредоточено единствено върху Поли и те едва удостоиха Мърсър с поглед.

Сред тълпата избухна паника. Викове и писъци заглушиха тракането и звъна на монетите в машините. Мърсър просто държеше здраво Хари и Кали. Разблъска тълпата, за да си проправи път, та да се скрият зад едно от колелата на локомотива. Сух лед осигуряваше парата, която се процеждаше от буталата и клапаните.

— Как сте? — попита той, гърлото му изведнъж се сви и пресъхна.

Кали рязко кимна.

— Хари?

— Добре съм — изхриптя старецът. — Просто ни изведи оттук, по дяволите.

— Работя по въпроса — отвърна Мърсър. Долепени до локомотива и нащрек за още убийци, тримата тръгнаха към първия вагон — вагон-ресторант, реставриран до пълния си блясък. Обикновено на стълбите стоеше служителка и приемаше резервации за широко рекламираната уникална вечеря в хотел „Деко Палас“. В брошурата на хотела Мърсър бе прочел, че вагонът има монитори на прозорците и хидравличен механизъм, които създават илюзията, че влакът се движи. Всяка вечер пътешествието на вечерящите се определяше от компютърна програма. Една вечер пътуваха през Скалистите планини, на следващата през пустинята в Калифорния, а на още по-следващата прекосяваха Флорида Кийс по прочутата Презморска линия на Хенри Флаглър.

— Качвайте се — каза Мърсър и избута Хари и Кали по стръмните стъпала. И тъкмо да се качи след тях, от тълпата се откъсна един от убийците. Стискаше автомат със заглушител и щом забеляза Мърсър, откри стрелба. Мърсър усети паренето на куршум, който мина покрай крачолите му.

— Бързо!

Хари отвори една плъзгаща се стъклена врата и закуцука след Кали. Мърсър стреля два пъти към убиеца и се вмъкна след приятелите си. По масите на вагон-ресторанта имаше елегантни кристални и порцеланови съдове, а приборите бяха от чисто сребро.

Убиецът ги виждаше през прозорците и изстреля по вагона останалите патрони от пълнителя.

Тримата се снишиха, но не спряха. Около тях се пръскаха стъкла, във въздуха пищяха рикошети. Ръчно изработената ламперия се нацепи, а от сложната електроника, с която се прожектираше на дисплеите, захвърчаха искри. Вагонът се изпълни с мирис на изгоряла пластмаса и дим.

Щом изстрелите спряха, Мърсър изблъска една от масите — скъпият сервиз се натроши на пода — и се надигна. Убиецът бе заредил нов пълнител и тъкмо се готвеше пак да открие огън, когато Мърсър го простреля два пъти в гърдите. Огледа се. В казиното стреляха поне десетина мъже. Едната група се опитваше да сведе до минимум случайните жертви, но хората на Поли стреляха наред и Мърсър видя няколко ранени и мъртви гости на хотела.

Хари и Кали го изчакаха в края на вагона и тримата заедно побягнаха през следващия. Там беше лъскавата кухня на ресторанта, маскирана като вагон „Пулман“. Зад печките и хладилниците се криеха неколцина келнери и готвачи. Вратата в края на вагона водеше във фоайето, но отстрани имаше втора врата за по-обемисти поръчки.