Джак Брул - Хаос

След първия изблик на адреналин от новините стомахът му се успокои и той се зачуди на какво ли са се натъкнали. Не беше случайно това, че Хариби Дайс се подвизаваше около Киву по същото време, в което Кали търсеше предполагаеми уранови залежи. Ключът трябваше да е едноокият наемник Поли. Мърсър мислено се върна към това, което се беше случило в Африка. Не Дайс беше наел Поли. Поли бе плащал на африканския бунтовник да охранява радиоактивната руда.

Отговорът на този въпрос постави друг. Как изобщо бяха разбрали за урана? Погледна Кали. Възможно ли беше тя да не е тази, за която се представя? Веднага отхвърли тази идея. Към нея бяха насочени твърде много заплахи, за да работи с Поли и Дайс. Отговорът трябваше да е друг.

Лампичката над един от асансьорите дискретно светна.

В мига, в който вратата се отвори, Мърсър чу характерния звук на зареждане на пистолет. Имаха по-малко от секунда, преди убиецът да ги види — недостатъчно време да избягат на повече от няколко метра. Единственият шанс беше да се маскират. Убийците търсеха двама мъже и една жена. Но не двойка и сам мъж.

Хари се намираше по-близо до Кали от Мърсър, затова той го бутна в обятията й и изсъска:

— Целуни я!

Беше сигурен, че Кали разбира какво е наумил, но също така беше убеден, че Хари просто ще се отдаде на естествената си похот. Докато вратата на асансьора се отваряше, двамата се прегърнаха.

— О, Джон! Толкова си мил! — изписука Кали превзето и впи устни в устните на Хари.

Мърсър се беше отдръпнал на достатъчно разстояние, за да е очевидно, че не е с тази двойка.

Тримата, които излязоха от асансьора, държаха пистолети под палтата си. Погледнаха Хари и Кали мимоходом, очите им се плъзнаха с безразличие по Мърсър. Той не познаваше първите двама, но третият се беше запечатал неизличимо в паметта му. Поли. Носеше черен костюм и поло, превръзката на окото го правеше още по-застрашителен.

Кали вървеше така, че Хари да я закрива от убийците. Двамата влязоха в асансьора.

— Стая десет деветдесет и две — каза един от убийците, погледна табелката на стената и тръгна наляво. — Насам.

Мърсър почувства изгарящия поглед на Поли върху тила си, но остана спокоен и небрежно тръгна към асансьора след Кали и Хари. Хари натисна копчето за фоайето и попита любезно:

— Как е късметът днес, господине? — Играеше роля на абсолютно непознат.

Вратите на асансьора почнаха да се затварят.

— Бива — отвърна Мърсър и тръгна да се извръща с лице към вратата.

Поли се вкамени. Единственото му око се разшири, когато позна Мърсър, устата му се изкриви от гняв. Той се хвърли към асансьора, за да спре вратите, но закъсня със секунда.

— По дяволите — възкликна Кали, когато асансьорът тръгна към фоайето. — Как е успял да се измъкне от атаката в Африка?

Мърсър нямаше отговор, но пък знаеше, че сега не е моментът да се тревожи за това.

— Имаме само няколко секунди, когато стигнем фоайето — каза той отсечено. — Или никакви, ако Поли разполага с повече хора и радиостанция.

— Какво си намислил? — попита Хари.

— Можеш ли да се справиш без бастуна?

Хари се усмихна: разбра какво всъщност иска Мърсър.

— Мисля, че да. — И му подаде лъскавия бастун, който Мърсър му беше подарил за осемдесетия му рожден ден.

Мърсър беше поръчал бастуна при един от най-добрите производители на ножове в Северна Америка. Взе го от Хари и натисна скрития бутон, който освободи еднометрово острие. Беше наточено като скалпел и макар Мърсър да не бе учил фехтовка, и най-малкото докосване би разрязало и дреха, и плът. Той подаде черната орехова ножница на Кали.

— Сопи и мечове срещу куршуми? — невярващо попита тя.

— Времената са безнадеждни — отвърна той със самодоволна усмивка.

Ръцете на Мърсър се хлъзгаха по сребристата дръжка и той ги избърса в панталоните си. Скри ножа зад крака си. Кали пък мушна бастуна до гърдите си, под сакото. Замълчаха. Гледаха как лампичките светват на всеки по-долен етаж.

Чуха звънтенето на покер машините още преди вратите да се отворят, после шумът се усили. Мърсър подаде глава и не видя нищо необичайно. Никой не бързаше към асансьорите и не беше с радиостанция или мобилен телефон.

— Хайде — каза той и ги поведе навън. Ползването на асансьорите беше разрешено само за гости на хотела и охраната проверяваше дали хората имат ключове. Мърсър забеляза, че шкембестият пазач има затъкнат в колана пистолет. Етажът, на който се намираше казиното, заслепяваше със светлини и звуци. Стотици хора се бяха скупчили около зелените маси или седяха зад слот машините; изражението им рядко се променяше, независимо дали печелеха, или губеха. Сервитьорки в оскъдно черно облекло се въртяха между посетителите, подносите им бяха отрупани с питиета. Крупиетата наблюдаваха с непроницаеми лица.