Джак Брул - Хаос

— И така нататък. Само че Бауи умишлено е объркал играта.

— Как така? — попита Мърсър.

— Очевидно е, че е знаел правилата на дублетната игра, след като е написал такава, но е използвал единайсет думи, когато „каса“ може да стане „фаза“ само с три. — Хари написа „каса“, „каза“ и „фаза“. Мърсър кимна.

— Всичко това е така и съм сигурен, че човек може много да се забавлява с тази игра, но как оттук стигаме до извода, че Бауи се е качил на „Хинденбург“?

— Единайсет думи, когато са достатъчни само три. Предположих, че единайсет е ключът към телеграмата, а ако извадите всяка единайсета дума, се получава… — Хари написа тайното послание „Седми май, Лейкхърст, дирижабъл“ Хинденбург „. Успех, обой“ 3 3 Когато се извади всяка единадесета дума от английския текст, се получава „May seven Lake Hearst airship Hindenburg. Success oboe“, което в превод означава „Седми май, Лейкхърст, дирижабъл“ Хинденбург „Успех, обой.“ — Б. пр. . — Бауи е казвал на Айнщайн, че ще се върне в САЩ с дирижабъла „Хинденбург“ и иска да го посрещне на седми май в Лейкхърст. Очевидно е, че е успял, но не разбирам частта за обоя.

— Аз я разбирам — едновременно казаха Мърсър и Кали и се ухилиха един на друг. Той я подкани с жест да обясни. — Обо е голям град в Централноафриканската република. Доста близо е до мястото, където открихме манерката на Бауи.

— Той е указвал на Айнщайн приблизителното местонахождение на урановите залежи — обобщи Мърсър.

— Не са ли умрели всички, когато „Хинденбург“ е избухнал? — попита Кали.

Хари посочи Мърсър с брадичка.

— Питай него. Той е експертът. Мърсър се възпротиви.

— Не съм експерт. Когато бях млад, бях очарован от дирижаблите, така че съм изчел няколко книги за катастрофата. Преди няколко години успях да си купя парче от греда на „Хинденбург“. Не ми се иска да го призная, но оттогава стои в килера. И да отговоря на въпроса ти: шестдесет и двама от деветдесетте и седем души на борда са оцелели. Ако Бауи е бил на кораба в този фатален ден, вероятността да е оцелял е три към едно. Човекът, който ни трябва, е Карл Дайън. Той е истински експерт и човекът, който ми продаде гредата. Фотографската памет на Мърсър му изневери. Той знаеше, че Дайън живее в Брекънридж, Колорадо, но не можа да си спомни номера му. Взе го от справки и се обади на пенсионирания ракетен инженер.

— Ало? — отговори плах женски глас след седмото иззвъняване.

— Госпожа Дайън?

— Да?

— Госпожо Дайън, казвам се Филип Мърсър. Познат съм на съпруга ви. Той дали е там?

— Момент, моля.

Изминаха цели три минути, преди Карл Дайън да вземе слушалката.

— Ало. Кой се обажда?

— Здравей, Карл. Филип Мърсър те безпокои. — О, доктор Мърсър. Жена ми недочува и ми каза, че ме търси приятелят ми Филис Матадор, какъвто се досещате, че нямам. Какво има?

— Трябва ми малко информация за един от пътниците от последния полет на „Хинденбург“. Казва се Бауи, Честър Бауи.

Отговорът на експерта бе незабавен и съкрушителен.

— Няма такъв пътник.

Сякаш тежест се стовари на плещите на Мърсър, чак костите му омекнаха. Той се свлече на един стол.

— Сигурен ли си? Разполагам с негова телеграма, в която пише, че ще пътува.

— Съжалявам, но в публикувания списък на пътниците няма Бауи. Не е било трудно да си резервира място. Дирижабълът е бил наполовина празен на тръгване от Германия. Всички места са били резервирани за връщането му в Европа обаче, защото хората са искали да присъстват на коронацията.

— Помисли, Карл, важно е. Има ли начин да се е качил? Скришом или под фалшива самоличност.

— Всъщност имало е нещо необичайно. — Ръката на Мърсър стисна слушалката, сякаш физически можеше да привлече това, което искаше да чуе. — Една двойка германци, професор и госпожа Хайнц Алдерман, е трябвало да се качат, но не са се появили във Франкфурт за полета. Въпреки това багажът им е пътувал. Ако правилно си спомням, багажът е бил доста.

— Достатъчно, за да скрие тежестта на пътник без билет?

— О, да, двеста — двеста и петдесет килограма.

— Значи някой може да се е настанил в тяхната каюта?

Дайън се оживи.

— Трябва да ти кажа, че това са само слухове, но очевидци твърдят, че сред отломките е открит крак, който не е съответствал на нито едно тяло. Това е съмнително и се е разпространявало като градска легенда, като клюка, която да опише катастрофата като още по-ужасна.

Мърсър не беше сигурен дали това е добра, или лоша новина. Тя приближаваше Бауи до Съединените щати, но ако беше умрял в катастрофата, следата отново се губеше.