Джак Брул - Хаос

Мърсър бе впечатлен.

— Дори да имах човек в Израел, никога нямаше да се сетя за това. Беше великолепна.

Кали се усмихна на комплимента.

— Понякога не е лошо да знаеш как да избегнеш бюрокрацията.

Докато чакаха мейла от Израел, Хари се върна. Очите му бяха премрежени, а по бузите му бяха наболи бели косъмчета. Мърсър го виждаше за първи път от близо двайсет часа.

— Виж ти кой дошъл! През цялото време ли залага? Хари се свлече на леглото с преувеличен стон.

— Господи, не. Спрях, за да закуся сутринта.

— И как се справи? — попита Мърсър, макар да знаеше отговора от обезсърчения вид на Хари.

Хари се облегна на възглавниците и затвори очи.

— Никога не задавай тоя въпрос на комарджия, преди да е приключил.

— Толкова ли е зле?

Изведнъж старецът се наведе и измъкна дебели пачки банкноти от двата джоба на анорака си. Заговори кротко, сякаш не бе кой знае какво.

— Всъщност мисля, че се справих добре като за мен.

— По дяволите! — едновременно възкликнаха Мърсър и Кали.

— Колко? — попита Мърсър.

— Тридесет бона, момчето ми! — триумфално извика Хари. — Разбих ги. Бях неудържим. Дори им казах, че съм отседнал в „Тръмп“, и снощи ме настаниха в апартамент, за да ме задържат.

— Хитър кучи син — изумено измърмори Мърсър.

— Поздравления — добави Кали. — Какво ще правиш с толкова пари?

Хари я изгледа така, сякаш е малоумна.

— Ще ги проиграя на комар довечера, разбира се.

Кали почна да го увещава да не профуква спечеленото. Мърсър не искаше и да опитва. Лаптопът издаде звук и всички мисли за неочаквания късмет на Хари се изпариха. Беше писмото от Еврейския университет. Архиварят явно не беше много доволен да отговаря посред нощ, но все пак бе намерил онова, което търсеха.

— Това е — каза Кали и отвори приложението. Беше телеграма, изпратена до Айнщайн през април 1937 година от Атина, Гърция. Иззад рамото й Мърсър прочете следното:

Може ли да се осведомя за здравето ви, сър?

Изминаха седем седмици, откакто тръгнах. Прекарах почивката си на езерото Комо. Хотелът ми малко напомня на онази чудовищна сграда на Хърст. Поне времето е слънчево и въздухът е чист. Намерих някои сувенири, на които ще се зарадвате, и възнамерявам да ви ги изпратя скоро. Не можах да открия картината на Гибсън на „Златната кошута“ на Дрейк, която толкова искахте. Открих записа на Стефан Енбург, за който помолихте. Според мен изобщо не е успешен и не разбирам защо го харесвате. Твърде много обой и твърде малко флейта.

Ч. Бауи

Послепис: каса, маса, раса, рана, кана, вана, ваза, каза, база, маза, фаза

Кали първа изрази гласно мнението си.

— Какво е това, по дяволите? Безсмислено е. Езерото Комо? Той е бил в Африка, а и какви са тези седем седмици? Нямало го е с месеци. Как се е озовал в Атина? И какъв е този послепис?

— Това трябва да е шифър — каза Мърсър. — Възможно е с Айнщайн да са имали предварително уговорен сигнал за експедицията. Казва, че не е успешен. А името Стефан Енбург може да означава нещо специфично, като например това, че Бауи е открил мината. Ако не я е открил, може да са били уговорили друго име.

— Може би, може би. По дяволите! — ядосано изпухтя тя.

— Я да видя — обади се Хари и Мърсър завъртя лаптопа така, че Хари да може да прочете телеграмата.

— Картината на Гибсън на „Златната кошута“ на Дрейк? — каза Кали. — Какво е това?

— Дрейк е сър Франсис Дрейк — отвърна Мърсър, — английски адмирал и капер по времето на кралица Елизабет Първа. „Златната кошута“ е бил корабът му. Познанията ми за художниците са съвсем ограничени, така че предполагам, че Гибсън е нарисувал прочута картина с Дрейк. Когато Хари приключи, можем да потърсим информация в интернет, както и за композитор на име Стефан Енбург. Това може да ни даде представа какво е имал предвид Бауи.

— Не си прави труда — каза Хари и вдигна поглед от компютъра. В сините му очи проблесна дяволита искра. — Истинският въпрос, на който трябва да се отговори, е дали Честър Бауи се е качил на борда на „Хинденбург“, както е възнамерявал.

— За какво говориш?

— Дай ми лист и химикал и ще ти покажа. — Кали му подаде бланка на хотела и писалката си. — Ключът е скрит в послеписа. Редът, който Бауи е написал, се нарича дублетна игра на думи, измислена е от Луис Карол, автора на „Алиса в страната на чудесата“. Целта на играта е да се преобразува една дума в друга, обикновено с противоположно значение, като се променя само по една буква и се използват възможно най-малък брой думи. Бауи преобразува каса във фаза, като използва единайсет думи, включително първоначалната. — О, разбирам — възкликна Кали. — Сменяш „к“ с „м“ и „каса“ става „маса“, после „м“ с „р“ и получаваш раса.