Джак Брул - Хаос

Нямаше значение дали стелата ще се окаже просто хвалебствен знак. Той трябваше да разбере — независимо от цената.

— Да — каза Мърсър накрая. — Важно е.

— Смятай, че е направено — решително отвърна Айра.

Мърсър отвори вратата на самолета „Чесна Сайтейшън“ веднага щом колелата спряха. Над международното летище „Бъфало Ниагара“ се стелеше мъгла, светлините на пистата се размазваха в далечината. Зората се виждаше като неясно обещание на хоризонта. Той грабна кожения си куфар, но не си направи труда да вдигне качулката на непромокаемото си яке и щом слезе от самолета, по гъстата му коса се полепиха водни капчици, досущ скъпоценни камъни.

— Доктор Мърсър? — обади се мъжки глас от задната част на главния портал на летището.

— Да? — отвърна той и закрачи по настилката, без да обръща внимание на скъпите самолети. Следващото изречение на мъжа бе заглушено от рева на един „Боинг 737“, който отлетя в тъмното небе.

— Какво казахте? — попита Мърсър, когато стигнаха стъкления заслон, който водеше към сградата.

— Казах, че ви чака кола, за да ви откара на пристанището.

— Благодаря — каза Мърсър и последва служителя през фоайето. Минаха през притихналото летище и излязоха навън. До бордюра чакаше черен автомобил със стъклена преграда.

Мърсър не изчака шофьора да отвори вратата. Отвори я сам, хвърли куфарчето отзад и се тръшна на предната седалка.

— Добро утро — каза на слисания шофьор. — Не съм чак толкова важен, така че ще се повозя отпред с теб — Слизаш ми от частен самолет все пак. Не че ми пука. — Шофьорът подкара линкълна, излязоха от летището и се понесоха по шосе 33 на запад към индустриалните складове по река Ниагара.

Завиха между две метални постройки към пристанището и Мърсър видя хора, скупчени около подвижното мостче на голям шлеп. Уличната лампа осветяваше лицата им. На шлепа имаше кран — заприлича му на оръдие на модерен танк. До шлепа имаше нисък влекач, височината от ватерлинията му до сателитната чиния не бе повече от три метра.

Мърсър веднага видя Кали Стоу — все пак тя се извисяваше с няколко сантиметра над всички. Щом той слезе, тя му помаха. Носеше тъмен анорак и бейзболна шапка. Тесни джинси подчертаваха стройните й бедра.

Мърсър си взе куфарчето, благодари на шофьора и тръгна към групата. Вече се зазоряваше. Въздухът бе свеж и се носеше мирисът на езеро Ери.

— Добре дошъл в Бъфало — каза Кали.

Виждаха се за първи път след срещата с Айра Ласко преди четири дни и той едва устоя на желанието да я целуне по бузата. Щеше да го направи, ако бяха сами.

— Да ви запозная — продължи тя. — Това е Филип Мърсър, а това е шефът ми, Клиф Робъртс. — Тъй като Кали и Айра нямаха добро мнение за директора на ДОЯЗ, Мърсър знаеше, че също няма да го хареса. Робъртс имаше пепелява коса и неотличителни черти, с изключение на присвитата уста, която му придаваше вид, сякаш току-що е глътнал нещо кисело. Позата му бе такава, че скъпото му палто с етикет на „Бърбъри“ да не остане незабелязано. Не погледна Мърсър в очите докато се ръкуваха, а ръкостискането му бе вяло.

— Радвам се, че сте сред нас — студено каза Робъртс. Беше очевидно, че се възмущава от присъствието на Мърсър в нещо, което се предполагаше, че ще е най-важната операция на ДОЯЗ, когато и ако станеше известно какво правят.

— Аз също — отвърна Мърсър неутрално. — Просто на адмирал Ласко му потрябва наблюдател и се случи така, че бях на разположение.

Робъртс не отговори, затова Кали се обади:

— А тези двамата са Джес Уилямс и Стенли Слобау. Част от обичайния ми екип в ДОЯЗ. Стенли е доктор на философските науки в Станфорд, а Джес се присъедини към екипа след работа във въздушните сили с ядрени бомби.

Мърсър се ръкува с тях и изгледа Джес Уилямс.

— Ти не играеше ли за Академията на въздушните сили?

— Добра памет, приятел. — Уилямс се ухили. — Това беше преди петнадесет години. Изгубихме срещу „Хайсман“ с пет точки.

— Имам един приятел букмейкър. — Мърсър говореше за Дребосъка. — Каза, че е спечелил най-много пари, когато ти прецака Мичиганския университет на Котън Боул.

Усмивката на Уилямс помръкна.

— Точно тогава си загубих разрешителното и всякаква възможност за професионална кариера.

— И накрая капитан трети ранг Рут Бишоп от бреговата охрана — каза Кали: очевидно не искаше да слуша повече нетърпими разговори на футболна тема. — Рут е тук, за да се увери, че следваме наредбите, и ще държи връзка със своите канадски колеги, тъй като „Уедърби“ е доста близо до границата.