Клайв Къслър - Бяла смърт

Хората на Белязаната мутра се опитаха да препречат пътя му. Кучетата обаче бяха прекалено бързи. Излаяха ликуващо, докато се отдалечаваха от преследвачите си. Остин експериментира с управлението. Пробва с „дий“ и „дай вляво“, за да ги накара да завият, и с радост откри, че глутницата разбира и чужди езици. Завиването изискваше и внимателно докосване на кормилото, особено на острите завои. При прекалено рязко движение шейната се измяташе настрани, макар че тежестта на двама души държеше и четирите колела плътно на земята.

Тежестта обаче забавяше скоростта им. Остин не бе обмислил този проблем — просто бе решил, че ще успее да изпревари тичащ човек и особено яката и набита Белязана мутра и късокраките му другари. Увереността му се изпари, когато погледна назад. Умейлик бе скочил в другата шейна и летеше по петите им. Остин зави от тревата към алеята и шейната набра скорост върху гладкия асфалт. По алеята обаче не бяха сами и това вече бе проблем — наложи се да се провира между препятствията като слаломист. Размина се на косъм с млада двойка и профуча край един човек, разхождащ подобен на играчка пудел, който се разджавка. Една жена с ролери падна в калта и почна да ругае. Гневни викове и проклятия следваха шейната, докато Остин викаше на кучетата да тичат все по-бързо и по-бързо.

Зачуди се колко дълго ще издържат бягащите с все сила животни и реши, че не им остава много време. Бяха свикнали да тичат в студ и сняг и заради дебелите си кожуси щяха бързо да прегреят в топлата вечер. Прецени обстановката. Носеха се по алеята, като се отдалечаваха от музея, в посока към Замъка и района на Смитсъновия институт. Погледна назад. Умейлик скъсяваше разстоянието и скоро щеше да ги настигне.

— По-бавно — заповяда той на кучетата и натисна леко спирачката, за да подсили командата. Кучетата намалиха.

— Какво правиш? — извика Тери.

— Скачай!

— Какво?

— Скачай и тичай към светлините и хората при Смитсъновия институт. Не мога да му избягам, докато и ти си в шейната. А той гони мен, не теб!

Тери неохотно преодоля естествената си склонност да противоречи — разбираше идеално опасното положение, — претърколи се от шейната, скочи на крака и побягна. Остин изкрещя на кучетата да се размърдат и те отново се втурнаха с пълни сили напред. Рязко зави надясно към една странична алея. Сега шейната бе по-лека, реагираше по-добре и се движеше по-бързо. Той с радост забеляза, че Белязаната мутра продължава да го преследва. Тери бе в безопасност, но пък намаляването на скоростта бе дало възможност на Умейлик да съкрати разстоянието, което ги делеше.

В очите на Остин се стичаше пот. Той избърса чело с ръкава на смокинга и пак хвърли поглед през рамо. Белязаната мутра бе намалил разстоянието наполовина. Остин избягна още един пешеходец и погледна напред. В далечината различаваше белия обелиск на монумента на Вашингтон. Вероятно около него имаше въоръжена охрана, но нямаше начин да успее да се добере дотам. Кучетата започваха да се изморяват. Усети как леко забавиха крачка и шейната започна да се държи като оставаща без бензин кола. Опита се да накара кучетата да се движат по-бързо с цъкащия звук, който бе чул по време на състезанието.

По улицата пред него се движеха автомобили. С малко късмет и точно преценяване на времето можеше да пресече и да остави преследвача си от другата страна на улицата. Шейната изскочи от Пешеходната алея на тротоара. Остин видя пролука между две коли и се насочи към нея с надеждата да пресече платното. Кучетата се поколебаха, но той им викна и те продължиха напред. Лапите на водача вече бяха на платното, когато една от вездесъщите лимузини, изпълващи вашингтонските улици, се появи буквално от нищото и го засече.

Остин натисна с всичка сила лоста за управление. Водещото куче бе доста пред него и вече се бе втурнало надясно, следвано от останалите кучета и шейната. Тя се наклони под ъгъл като платноходка на напречен вятър. Остин компенсира с тялото си и колелетата отново докоснаха земята. Кучетата продължаваха да тичат по тротоара. Белязаната мутра бе минал под ъгъл и се носеше по тротоара само на няколко метра от Остин.

Двете шейни летяха успоредно като състезателните колесници от филма „Бен Хур“. Остин си помисли дали да не се откаже от управлението — кучетата май щяха да се справят по-добре от него. Просто трябваше да се държи здраво, за да не падне. Не можеше да се сравнява по умения с другия водач. Шейните се носеха една до друга толкова близо, че двамата почти можеха да се докоснат. И тогава Белязаната мутра вдигна ръка и насочи към Остин пистолет. Деляха ги само няколко стъпки.