Клайв Къслър - Бяла смърт

Ръкуваха се.

— Аз съм Тери Уелд — каза тя с топъл мек глас. — Юридически съветник на SOS.

— Приятно ми е да се запознаем, госпожице Уелд. С какво мога да ви бъда полезен?

Тери бе наблюдавала сериозното изражение на Остин по време на показанията му и бе неподготвена за убийствената му усмивка. С широките си рамене, изсечените си черти и синьо-зелените си очи й заприлича на капитан от някой пиратски филм. Насмалко да забрави какво щеше да каже, но бързо се окопити.

— Бихте ли ми отделили няколко минути?

— Тъкмо се канех да изпия едно кафе. Ще се радвам да ми правите компания.

— Благодаря. Има едно доста приятно кафене зад ъгъла.

Намериха си една закътана маса и си поръчаха капучино.

— Показанията ви бяха поразителни — каза тя и отпи от чашата си.

— А вашият капитан Райън стана звездата на деня. Думите ми бледнеят пред неговия разказ.

Тери се засмя. Смехът й бе мелодичен и игрив. Хареса му.

— Боя се, че днес не е най-добрият му ден. Обикновено е доста красноречив, особено по въпросите, които са му присърце.

— Трудно е да се мъчиш да обясняваш на сбирщина скептици, че корабът ти е бил обладан от зли духове. А и показанията на репортерката и видеозаписът не му помогнаха особено.

— Съгласна съм. Именно затова поисках да се срещнем.

Остин пусна най-добрата си сваляческа усмивка.

— Аз пък си помислих, че сте се оказали безнадеждно привлечена от животинския ми магнетизъм.

Тери изящно вдигна вежда.

— Това е повече от ясно. Но все пак основната причина да разговарям с вас е да разбера дали бихте желали да помогнете на SOS.

— Като за начало, госпожице Уелд…

— Тери. Мога ли да те наричам Кърт?

Остин кимна.

— Моментално изникват някои проблеми, Тери. Първо, не виждам как мога да съм ви от помощ. И второ, не съм сигурен дали ми се иска да помагам на организацията ви. Не съм защитник на клането на китове, но и не поддържам радикални малоумници.

Тери го прониза с ярките си очи.

— Хенри Дейвид Торо, Джон Мюр и Едуард Аби също са били смятани за радикални малоумници в своето време. Но все пак разбирам позицията ви. SOS има склонността да действа прекалено бурно за вкуса на мнозина. Добре, казваш, че не подкрепяш радикали. Ще те запитам подкрепяш ли несправедливостта, защото в случая става въпрос именно за това.

— В смисъл?

— Маркъс не атакува нарочно датския кораб. Бях в лоцманската кабина, когато се случи. Той и останалите направиха всичко възможно да избегнат сблъсъка.

— Каза ли го на датските власти?

— Да. Те отговориха, че не е нужно да давам показания, и ми казаха да напусна страната.

— Добре. Вярвам ти — каза Остин.

— Сериозно? Не ми приличаш на човек, който се доверява току-така.

— Не зная какво друго да кажа, без да те обидя.

— С нищо не можеш да ме обидиш.

— Радвам се да го чуя. Но какво те кара да мислиш, че ми пука дали делото срещу Райън е справедливо, или не?

— Не те моля да ти пука за Маркъс.

От тона й пролича, че зад меките й черти се крие твърда стомана. Остин потисна усмивката си.

— Какво точно искаш от мен, Тери?

Тя отметна кичур коса от челото си.

— Да се гмурнеш до „Морски страж“.

— И какво би постигнало подобно гмуркане?

— Би могло да докаже, че Маркъс е невинен.

— Как по-точно?

— Не зная. — Тя разпери ръце. — Но може би ще откриеш нещо. Зная само, че Маркъс казва истината. Честно казано, голяма част от радикализма му е въздух под налягане. На практика той е упорит прагматик и най-добросъвестни преценява всеки риск. Не е от хората, които ей така ще тръгнат да вземат на таран военни кораби. Освен това той обичаше „Морски страж“. Дори самичък подбра нелепите психеделични цветове. Никой на борда не искаше да има пострадали.

Остин се облегна, сплете пръсти на тила си и се загледа в настойчивото й изражение. Харесваше му как красивите й устни се извиват нагоре в усмивката на Мона Лиза дори когато беше сериозна. Непринуденият й вид не можеше да скрие чувствената жена, спотайваща се зад изумителните й очи. Имаше хиляди причини просто дай благодари за компанията, дай стисне ръката и дай пожелае късмет. Може би имаше и добри основания да обмисли молбата й. Беше прекрасна. Може би имаше своя кауза. И я поддържаше страстно, независимо дали бе правилна, или не. Полетът му беше след два дни. Нямаше причина краткият му престой на островите да бъде отегчителен.

Заинтригуван, Остин изхъмка, поръча още по едно кафе и каза: