Клайв Къслър - Бяла смърт

— Нямаше да си толкова спокоен, ако не разполагаше с някакъв план.

Дзавала му намигна и свали ключа, който висеше на верижка на шията му. Отвори един малък капак в центъра на конзолата и пъхна ключа.

— Когато го завъртя това нещо и щракна превключвателчето до него, ще задействам третата подсигурителна система. Експлозивите ще изпразнят всички резервоари и поемаме нагоре. Хитро, нали?

— Не и ако ни се изпречи „Тор“, когато излетим от водата. Ще потопим и кораба, и себе си.

— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, натисни ей онова копче. Изпраща на повърхността предупредителна шамандура. Фойерверки, пищялки — пълна програма.

Остин натисна копчето. Чу се приглушено съскане и шамандурата се понесе нагоре. Той извика на моряците да се държат здраво.

Дзавала вдигна палци и се ухили като хлапак.

— Излитаме!

Завъртя ключа и всички се вкопчиха кой, в каквото намери. Единственият звук, който последва, бяха ругатните на Дзавала на испански.

— Проклетата джаджа не действа — каза той с тъпа усмивка.

— Да видим дали ще успея да обобщя. Намираме се на дълбочина деветдесет метра, претоварени сме, подводницата е пълна с полумъртви моряци и паникбутонът не работи.

— Винаги те е бивало в сбитите описания, Кърт.

— Благодаря. Да продължа. Имаме два пълни резервоара отпред и два празни отзад, което означава неутрална плавателност. Сещаш ли се за някакъв начин да направим „Миногата“ по-лека?

— Мога да изхвърля свързващата тръба. Ще стигнем до повърхността, но няма да е особено приятно.

— Не виждам да имаме много голям избор. Ще кажа на пътниците да се държат.

Повтори на моряците да се държат здраво, закопча се на мястото си и даде сигнал. Дзавала сключи пръсти и изхвърли спасителната тръба. Беше направена да се отделя като предпазна мярка в случай, че се наложи бързо да се махнат от мястото на корабокрушението. Чу се приглушен тътен, подводницата се разтресе, издигна се една стъпка, метър, после няколко метра. Отначало се движеха мъчително бавно, но колкото повече се издигаха, толкова повече набираха скорост.

„Морска минога“ излетя от морето с кърмата нагоре и се стовари обратно във фонтан от бяла пяна. Запремята се като зар в ръката на комарджия. Предупредени от шамандурата и звуковите и светлинни сигнали, лодките се хвърлиха напред и екипажите им закрепиха понтони, които стабилизираха подводницата.

След минути „Морска минога“ бе на палубата. Медицинският персонал се втурна напред веднага щом отвориха люка. Оцелелите бяха измъкнати, качени на носилки и натоварени в чакащите хеликоптери, които щяха да ги откарат до болница на сушата. Когато Остин и Дзавала излязоха от подводницата, палубата бе почти опразнена, с изключение на неколцина членове на екипажа, които приближиха да ги поздравят и побързаха да се махнат.

Дзавала огледа опустялата палуба.

— И без духов оркестър?

— Героизмът е награда сам по себе си — поучително отбеляза Остин. — Все пак не бих отказал една текила, стига да има кой да ми я предложи.

— Ама че съвпадение! По някаква случайност съм скътал една бутилка синьо агаве. Първокласна работа.

— Май ще се наложи да отложим празненството. Идва господин Бекер.

Датският бюрократ крачеше към тях по палубата с грейнало от щастие лице. Разтърси енергично ръцете им, затупа ги по гърбовете и ги обсипа с възторжени хвалби.

— Господа, благодаря ви — задъхано редеше той. — Дания ви благодари. Светът ви благодари!

— Удоволствието е изцяло наше — отвърна Остин. — Благодарим за възможността да изпробваме „Морска минога“ в реални условия. Руският хеликоптер е в базата на НАТО заедно с транспортните самолети. Ще им се обадим и ще потеглим след няколко часа.

На лицето на Бекер се появи обичайното кисело делово изражение.

— Господин Дзавала е свободен, но се боя, че на вас ще ви се наложи да забавите пътуването си. Образувана е специална следствена комисия за разглеждане на инцидента. Изслушванията ще се проведат утре в Торсхавн. Искат да чуят и вашите показания.

— Не разбирам с какво мога да бъда от полза. Не съм видял самото потъване.

— Да, но се спуснахте два пъти до „Ериксон“. Можете да опишете подробно повредите. Това би ни помогнало. — Бекер долови съмнението в очите на Остин и продължи: — Боя се, че се налага да настоя да бъдете наш гост на островите до приключването на изслушването. Горе главата. Американското посолство е уведомено за молбата ни и ще я предаде на НАМПД. Вече уредих да ви настанят. Всъщност ще сме в един хотел. Островите са много красиви, а и ще се забавите само ден-два.