Дъглас Престън - Реликвата

ДА ОБЯДВАМЕ ЗАЕДНО?

Телефонът иззвъня, разцепвайки тишината.

— Ало?

— Марго? Здрасти. Джордж е.

— Здрасти — отвърна Марго. — Съжалявам, но току-що отварям писмото ти.

— Успях да се досетя — отвърна той развеселен. — Още веднъж ти благодаря за помощта.

— За мен е удоволствие — отвърна Марго.

Мориарти направи пауза.

— И така… — добави неуверено той, — какво ще кажеш за обяда?

— Съжалявам — каза тя. — Бих искала, но чакам да ми се обади доктор Фрок. Може да е след пет минути, а може и другата седмица.

По мълчанието отсреща усети разочарованието му.

— Знаеш ли какво — продължи тя. — Можеш да се отбиеш при мен на път за ресторанта. Ако Фрок се обади дотогава, може би ще съм свободна. Ако не е… би могъл да ме изчакаш няколко минути и да ми помогнеш да реша кръстословицата в „Таймс“.

— Става! — отвърна Мориарти. — Знам всички австралийски бозайници с три букви.

Марго се поколеба.

— А докато си тук, бихме могли да надникнем в базата данни за сандъците на Уитлеси…

Последва мълчание. Накрая Мориарти въздъхна.

— Е, щом е толкова важно за теб… предполагам, няма да е много рисковано. Ще мина към дванайсет.

След около половин час на вратата й се почука.

— Влизай — извика тя.

— Заключено е.

Не беше гласът на Мориарти.

Тя отвори вратата.

— Не очаквах да видя теб.

— Късмет или съдба според теб? — каза Смитбек, влезе забързано в стаята и затвори вратата. — Слушай, Лотосов цвят, от вчера вечерта съм свършил страшно много работа.

— Аз също — отвърна тя. — Всеки момент ще пристигне Мориарти, за да влезем в базата данни.

— Как успя?

— Няма значение — самодоволно парира тя.

Вратата се открехна и Мориарти надникна вътре.

— Марго?

И забеляза Смитбек.

— Не се стряскай, професоре, безопасен съм — каза писателят. — Днес не съм в хапливо настроение.

— Не му обръщай внимание — добави Марго. — Има този отвратителен навик да изниква без предупреждение. Влизай.

— И се настанявай — посочи многозначително Смитбек стола пред компютъра на Марго.

Мориарти се приближи бавно до стола и седна, оглеждайки най-напред Смитбек, след това Марго и накрая отново Смитбек.

— Предполагам, че искате да прегледам записите с ограничен достъп — каза той.

— Ако нямаш нищо против — отвърна тихо Марго.

Присъствието на Смитбек създаваше впечатление на нагласеност.

— Добре, Марго. — Мориарти постави ръце върху клавиатурата. — Смитбек, обърни се. Заради паролата.

Базата данни на музея съдържаше информация за милиони картотекирани предмети в музейните колекции. Първоначално тя беше достъпна за всички служители, но някой на петия етаж се беше притеснил, че подробните описания и местата за съхранение са на разположение на всички и сега достъпът беше ограничен в рамките на старшите служители — от помощник-уредници като Мориарти нагоре.

Начумереният Мориарти зашава с пръсти по клавишите.

— Нали знаете, че мога да получа порицание за това? — измърмори той. — Доктор Кътбърт е много стриктен. Защо не накарахте Фрок?

— Вече ти казах, че не мога да се свържа с него — отвърна Марго.

Накрая Мориарти чукна клавиша „Enter“.

— Ето — каза той. — Прегледайте набързо, защото нямам намерение да влизам втори път.

Марго и Смитбек застанаха пред екрана, по който бяха започнали да текат зелени букви:

ФАЙЛ С ОГРАНИЧЕН ДОСТЪП НОМЕР 1989–2006

ДАТА: 4 АПРИЛ 1989 г.

СЪБРАЛИ: ДЖОН УИТЛЕСИ, ЕДУАРД МАКСУЕЛ И ДР.

КАРТОТЕКИРАЛ: ХЮГО С. МОНТЕГЮ

ИЗТОЧНИК: ЕКСПЕДИЦИЯ В ПОРЕЧИЕТО НА АМАЗОНКА НА УИТЛЕСИ/МАКСУЕЛ

СЪХРАНЕНИЕ: СГРАДА 2, НИВО 3, СЕКТОР 6, ХРАНИЛИЩЕ 144

ЗАБЕЛЕЖКА: ИЗБРОЕНИТЕ КАТАЛОГИЗИРАНИ ПРЕДМЕТИ СА ПОЛУЧЕНИ НА 1 ФЕВРУАРИ 1989 г. В СЕДЕМ САНДЪКА. ИЗПРАТЕНИ СА ОТ ЕКСПЕДИЦИЯТА НА УИТЛЕСИ/МАКСУЕЛ В ГОРНОТО ПОРЕЧИЕ НА РЕКА КСИНГУ. ШЕСТ ОТ САНДЪЦИТЕ СА НАТОВАРЕНИ ОТ МАКСУЕЛ, ЕДИН ОТ УИТЛЕСИ. УИТЛЕСИ И ТОМАС Р. КРОКЪР МЛАДШИ НЕ СЕ ЗАВЪРНАХА ОТ ЕКСПЕДИЦИЯТА И СЕ ПРЕДПОЛАГА, ЧЕ СА МЪРТВИ. МАКСУЕЛ И ОСТАНАЛИТЕ ЧЛЕНОВЕ НА ЕКСПЕДИЦИЯТА ЗАГИНАХА ПРИ САМОЛЕТНА КАТАСТРОФА НА ПЪТ ЗА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ. ТУК ЧАСТИЧНО Е КАРТОТЕКИРАН ЕДИНСТВЕНО САНДЪКЪТ НА УИТЛЕСИ.

ТАЗИ ЗАБЕЛЕЖКА ЩЕ БЪДЕ ЗАМЕСТЕНА СЛЕД ПЪЛНОТО КАРТОТЕКИРАНЕ НА ТОЗИ САНДЪК И НА САНДЪЦИТЕ НА МАКСУЕЛ. ОПИСАНИЯТА СА ВЗЕТИ ОТ ДНЕВНИК, КЪДЕТО ТОВА Е БИЛО ВЪЗМОЖНО. ХСМ 4/89

— Видяхте ли това? — възкликна Смитбек. — Чудя се защо картотекирането така и не е било довършено.

— Шшт! — изсъска Марго. — Опитвам се да го прочета.